Учениците са зад кулисите – там и ще останат до изнасянето на оценките. И тогава ще се почне – „На моя десет стотни не му стигнаха”, „На нашата малко не й достигна”, „Абе, нашият нещо объркал от притеснение”…Хем ще има натяквания на клетите изпитвани, хем ще има оправдания пред чуждите.
Днес на много ще гръмнат бушоните на спокойствието, много ще задумкат по барабанчето на тревогата, ще има валериани, валидоли и безпричинни притеснения, защото каквото е станало – вече е станало…
И то си е заложено от години, върви си по шаблон – направо „Хроника на предизвестената смърт на креативността и любознателността”, скачайте в калъпа!
Ако искате, нека погледнем какво всъщност се случва! /Много бих се учудила, ако тази година не са питали зрелостниците как се пише думата „въстаник”, защото вече си мислех, че ги учим 12 години, за да запомнят правописа й/
Сега спокойно и хладнокръвно, с бистър ум да поговорим за изпитите по български език и литература..
Външно оценяване след седми клас
В началото на теста са въпросите, свързани с текста. За тях познания не са нужни. Необходими са само наблюдателност и разумни връзки. Ако в текста става дума за композитор, а в твърденията той е назован „художник”, да се открие тънката разлика. Ако в текста пише „един век”, да се отчете, че твърдението „сто години” е вярно. Днешните деца не са чели „Логиката решава” от списание „Космос” по простата причина, че неговата дигитализация не ги интересува. Но в случая може да им е полезно и списанието „Мики Маус”, в което главният герой е детектив в една рубрика. Ако са решавали неговите загадки – проблеми няма.
Същинската част на изпита не е плашеща – 80% от нея разчита на знанията от пети и шести клас. Обезпокоително е, ако тези знания са се изпарили.
Децата трябва да познават граматическите категории на глагола – време, залог, наклонение, спрежение, вид. За лице и число поназнайват.
До тук – добре. Следват видовете прости и сложни изречения. После -опити да се изтръгне значението на някой друг фразеологизъм. Както знаете, днешните деца с идиоми не си служат. Всяка година ще ги питаме какво значи изразът „броят му се ребрата”, докато станат 12 клас, този въпрос ще зададем и на матурата.
По-нататък тестът ще предложи преразказване на пряка реч – около едно изречение. Това децата си го учат от първи клас – „Баба Меца казала на Кумчо Вълчо, че…”
Трагични напъни да се открият между 12 и 14 правописни, граматични и пунктуационни грешки. За този въпрос няма как да се подготвиш – това се учи всеки ден. Ако си четящ човек, е по-лесно – виждал си го много пъти: „учуден”, а не „очуден”. Но кой сега е четящ човек, още повече седмокласник.
Изпитващите предлагат и разпознаване на жанровете на изучените произведения, на герои, на характеристики, на родни места на автори…Като се има предвид количеството на творбите – нетрудна задача.
Пристигаме до стряскащия въпрос с тезата. Тук почти всички се панират. Знаят, че ако споменат жанра и автора на творбата, вземат 2 точки от 6 възможни. „Отговорете в рамките на 4-5 изречения какви са внушенията на възгласа: „О, Шипка!”
Отговорете вие, и ако може това да е смислено! Как да обясним на децата за „недоизказаната изказаност” на поезията, като им задаваме такива въпроси!? Караме ли ги да са горди и щастливи, че са българи? Вълнуват ли се, когато чуват тези думи? Не, те са уплашени, защото трябва в ключови думи да разгадаят „какво е искал да каже авторът” – иначе няма точки.
И на финала – трансформиращ преразказ. От името на герой – „това съм аз, това се случи с мен преди” или на неутрален разказвач – става сега, пред очите ни: „Той идва, вижда, скача, пада, ляга, яде…”
Готово – направихме теста!
И какво разбрахме за детето – може ли да мисли самостоятелно, функционално грамотно ли е, има ли логична и аналитична мисъл, познава ли литературата и граматиката!?
Изпитът на зрелостниците
Ако наистина влагаме точния смисъл на думата „зрелостници”, няма да им задаваме такива въпроси.
Някой добър математик и познавач на учебното съдържание по български език и литература е изчислил, че матурата се базира на 70% от знанията, придобити в седми клас. Ако това е така, то автоматично тя разчита на пети и шести клас с 56% от изученото. Но в крайна сметка сега си говорим не за математика /колегите ще кажат доколко матурите проверяват знанията по предмета им/, а за български.
Първите четири въпроса, по правило, търсят правописни грешки – първо в думи, после в изречения. Учениците ще се справят с „прескочикобила”, „прескочимагаре” и „вариклечко”, но вероятно ще се затруднят с „високотехнологична сграда” и „енергийно ефективен метод”.
Следват изпитания, подобни на тези в седми клас – „някой” или „някого”; „моряка” или „моряци”, да се избере най-подходящата дума; да се поправят грешки, но тук те са само 5, и са само пунктуационни; да се определи художествен похват да се разтълкува фразеологизъм.
Различаване на брой обекти – „Пенливите и студени вълни” – един вид вълни с две характеристики и „Пенливите и студените вълни” – два вида вълни с по една характеристика.
Достигнахме до пързалянето с „кампания” и „компания”, „икономичен” и „икономически” – но това си го знаем отдавна.
Следват десетина въпроса, за които знания не трябват – само внимание и наблюдателност. Те са поставени в теста, за да могат тези, които нищо не са учили, да изкарат изпита.
После изпитващите се интересуват дали зрелостниците познават героите на литературните произведения и кой кой е. Но децата предвидливо са си написали – Лазо – от „Косачи”, Лазар Дъбака от „Ветрената мелница” и Лазар Глаушев – от „Железният светилник”. За Мунчо също си знаят откъде е…
И така – с лекота стигаме до 41-ви въпрос, който всъщност приканя да се напише есе или литературно интерпретативно съчинение. Да се избере жанр не е трудно, трудно е да се напише повече от една страница. Но това упражнение е правено много години – все нещо е запомнено…
И какво разбрахме за зрелостника – може ли да мисли самостоятелно, функционално грамотен ли е, има ли логична и аналитична мисъл, познава ли литературата и граматиката!?
Това е – успех на всички!
