Защо някои двойки спорят много по-ожесточено и жестоко от други? И защо в някои връзки вербалната агресия стига до заплашително високи нива, докато в други изобщо не се повишава тон?
Ново проучване над вербалната агресия, продължило цели 20 години, дава възможен отговор на тези въпроси.
Според резултатите от проучването, хората, които често са изпитвали или са ставали свидетели на вербална агресия в детството или юношеството си, са много по-склонни да я проявяват или да са нейна жертва в собствените си взаимоотношения по-късно в живота.
Вербалната агресия е форма на комуникация, която включва всички видове враждебен език: обиди, крясъци, заплахи и всяко друго вербално повдение, целящо да нарани или да контролира другите. Този вид агресия може да се прояви във всички видове междуличностни отношения, включително в семействата, приятелствата, на работното място и в романтичните партньорства.
Вербалната агресия често води до емоционален стрес и нарушени взаимоотношения. Въпреки че не включва физическо нараняване, тя може да бъде също толкова вредна за психичното здраве на потърпевшите, защото допринася за повишена тревожност, ниско самочувствие и емоционални травми.
За да разберат къде са корените на конфликтите в романтичните връзки на възрастните, авторите на изследването, публикувано в Development and Psychopathology, се задълбочават в проследяване на вербалната агресия между родителите на участниците и в интензивните конфликти с близки приятели, преживяни по време на юношеството.
Авторът на изследването Джоузеф П. Алън и колегите му стигат до извода, че дали ще има вербална агресия в романтичните взаимоотношения на възрастните зависи от нивото на вербална агресия, проявявана под формата на обиди, викове и заплахи, която бащите на участниците в проучването са проявявали към техните майки. Влияние са оказвали и интензивните конфликти, преживяни от детето по време на юношеството, включително с приятели или близки.
В проучването са участвали 154 седмокласници и осмокласници, всичките от предградията и градовете в югоизточната част на Съединените щати. 69 от участиците са от женски пол. За всички е имало налични данни за вербалната агресия между родителите им. Животът им е проследен от 13 до 33-годишна възраст.
Изследователите са използвали събрани данни за вербалната агресия между родителите на участниците (оценки на майката и бащата един за друг, направени, когато участниците са били на възраст 13-17 години), за вербалната агресия в романтичните връзки на участниците (оценена на възраст между 24 и 33 години), за интензивните конфликти в близките приятелства по време на юношеството (на възраст 13-17 години), за физическата агресия между родителите, за вербалната и физическата агресия на родителите, насочена към подрастващото дете и други различни важни фактори.
Резултатите показват, че участниците, които съобщават за по-високи нива на вербална агресия в романтичните си взаимоотношения като възрастни е по-вероятно да са израснали в домове, в които бащите са проявявали по-високи нива на вербална агресия спрямо майките. Тези лица също така са склонни да съобщават за по-интензивни конфликти с близки приятели по време на юношеството.
Интересно е, че тези, които съобщават за по-голяма вербална агресия в отношенията си с възрастните, е по-вероятно да произхождат от семейства с по-високи доходи и от расови или етнически малцинства.
Освен това те обикновено са прекарали по-малка част от детството си в съжителство с двамата си родители – често са от семейства с един родител.
По-нататъшният анализ показа, че вербалната агресия на бащата към майката предсказва вербална агресия в романтичните отношения на възрастните участници основно сред тези, които са преживели интензивни конфликти с близки приятели по време на юношеството.
„Резултатите показват решаващото значение на излагането на агресия и конфликти в рамките на ключови хоризонтални взаимоотношения в юношеството“, заключават авторите на изследването.
Проучването има важен принос към научното разбиране за връзките между вербалната агресия в зряла възраст и преживяванията в детството.
Все пак трябва да се отбележи, че всички данни от проучването са предоставени от самите участници, което оставя възможност за отклонение в отчитането, което да повлияе на резултатите.
Автор на статията „Уникалната роля на приятелите и бащите на подрастващите за прогнозиране на вербалната агресия в бъдещите романтични отношения на възрастните“ са Джоузеф П. Алън, Меган А. Костело, Кори Петит, Наташа А. Бейли и Джесика А. Стърн.
Ето видео, базирано на проучването и публикувано в сайта PsyPost:
Вижте още:
