Да имаш малко дете е великолепно през седмицата. И една от причините е, че през по-голямата част от времето то е на ясла или на детска градина. През уикендите, когато си е у дома, също е великолепно, но oще e и истерично, вълнуващо, емоционално и в двете посоки и много-много задължаващо.
Подобно на малките деца – и празниците са истерични, вълнуващи, емоционални в двете посоки и много-много задължаващи. Празниците, точно както и децата, се очаква да даряват радост и по тази причина идват в повече дори на хора без деца. А за младите родители – тези на 1, 2 или 3-годишни деца – празниците са… нека се изразим по-меко – предизвикателство.
По няколко причини:
Трудно ще планирате пътуване с детето. А ако го правите – сте луди.
След взрива на хоум офиса по време на пандемията и последвалият толеранс от страна на работодателите към работата от вкъщи, мнозина мечтаят да прекарат неработните дни около празниците възможно най-далече от дома.
Ами, честито! С малкото дете ще се получи трудно.
Почивка в чужбина? Невъзможно. Почивка в спа-хотел? Каква ти почивка с дете! На гости на роднини… Нали знаем каква логистика ни чака? При баба и дядо в провинцията?! Чудесна идея, но със сигурност ще има истерии по пътя, подсилени заради празничните задръствания. Ще има и истерии по пътя – заради самото пътуване. И истерии из пътя, заради самите истерии…
Може би пък е по-добре да си останем у дома тази година, а?
Вижте още:
Малките деца нямат търпение.
Посрещането на всеки празник изисква приготовления, а приготовленията – планиране. С малки деца обаче трябва да сме готови за постоянна промяна на плановете, което означава, че с приготовленията ще импровизираме.
Ще готвим, когато има време, ще приготвяме украсата на дома, когато детето разреши, а чистенето ще го правим заедно. Може и да звучи като развален празник, но пък децата се радват и на малкото, така че няма да ни е трудно да им угодим, както с подаръците, така и с украсата на елхата. Всъщност… празникът вече е само за тях и заради тях.
Шопинг в мола за подаръци? Малките деца мразят това.
Ще трябва да намерим време за пазаруване без детето. В противен случай трябва да обикаляме из мола с него. И ще разполагаме точно с половин час, преди да започне тръшкането от умора и отегчение.
Те не могат да понесат дълго шумни компании.
Добре, ако няма да пътуваме тази година по празниците, не е ли добра идея да спретнем едно малко събиране у дома с приятели? Малкото дете е категорично: „Не. Не е добра идея. Аз бързо ще се отегча, ще стана кисел, ще искам цялото внимание за себе си, после ще се уморя и ще ми се доспи. Нашите ще се изнервят, гостите ще се молят наум да си легна и да не ги занимавам, и някой ще трябва да ме приспива…“
Малките деца имат свой ритъм, към който се придържат, независимо от празниците. Трудно ще го нарушим, защото, да кажем, е Нова година.
Можем и без гости, в крайна сметка…
Те искат да опитат от всичко, преди да е готово.
И да им дадем подаръците, преди да са опаковани. И да опитат от крема за тортата, преди да е сварен, от плънката за баницата, докато е още сурова, от ядките на масата, преди да са изсипани в чинийка и от зеленчуците за руската салата, преди да е забъркана…
Дори мечтата за празничен филм пред телевизора е обречена.
Празниците предизвикват към отпускане, но мечтата за празничен филм, споделен с половинката напълно необезпокоявано – си е… мечта и такава ще остане. Първо трябва да сложим детето да спи. А след това да се опитаме да не заспим и ние. А след това вече ще е станало късно и няма да имаме сили нито за филм, нито за отпускане на дивана. Ще бъде както през всеки останал ден през годината…
Вижте още:
