Ние, родителите, ли сме хората, които определят хранителните навици на децата? А ако не се справим с тази част от отглеждането, навличаме на потомството си куп проблеми като затлъстяване, хранителни разстройства, обиди, подигравки, съжаление и ниска самооценка.
Казано на достъпен и невъзпитан език: дебелото детето е срам за родителя.
Преди три години мащабно проучване на британския Форум по затлъстяване, установи, че част от проблема идва от докачливите майки, които не приемат истината за децата си и ги наричат „пухкави“ и „набити“ в случаи, когато става въпрос за сериозно наднормено тегло. Точно в другия край на скàлата е Американската академия по педиатрия. Тя има политика по отношение на езика, който педиатрите и лекарите могат да използват, като особено внимават с грубите, обидни изрази, за да не засегнат детето и родителите му по тези деликатни теми.
Много от децата с наднормено тегло стават обект на обиди и подигравки в училище, а родителите им предизвикват възмущението на будната общественост. „Всеки гледа родителите на дебелото дете и си казва: Този човек не го бива като родител. Защо е оставил нещата така? Защо не храни детето си със здравословна храна и не го кара да спортува?“ – казва д-р Джули Луменг, педиатър към Университета в Мичиган.
Това отношение е породено от убеждението, че има неща, които родителят може да контролира и че децата могат да бъдат контролирани – достатъчно е родителят да започне да прави здравословни избори и да чете етикетите на продуктите в супермаркета.
Дори сред нутриционистите няма единомислие по въпроса кое е напълно здравословна храна. Има, разбира се, едни генерални правила – например да избягваме храната, която не прилича на храна, идва в кутия, пликче или на прах. Но по-важният въпрос всъщност е: наистина ли родителските усилия са достатъчни, за да се отгледа здраво дете в нормални телесни норми?
Специалистите по затлъстяване, казват, че живеем във вредна среда, в която мнозина дори нямат достъп до здравословни алтернативи, вредната храна се налага чрез агресивен маркетинг и реклама и е значително по-евтина.
Добре е да знаем, че в науката досега не съществува единно мнение защо някои деца ядат повече и напълняват, а други – не, и това понякога се случва в едно и също семейство.
Преди време д-р Луменг получила имейл от майка, която била слушала нейна лекция. Проблемът на майката бил, че шестседмичното и бебе било ужасно лакомо и постоянно искало да яде. Майката не знаела какво да прави – дали да ограничава рожбата си или да й дава храна, колкото поиска?
Самата измъчена майка, също била лекар, при това специалист по затлъстяване към медицински център за ветерани във Вашингтон. През 2006 след като сама била отслабнала много, тя участвала като лектор в различни програми.
Тя била твърдо решена да не качи килограми по време на бременността си, да осигури на бебето естествено раждане, така че то да поеме правилните бактерии при преминаването си през родовия канал. Също така да кърми.
Озовала се с едно вечно гладно дете, което изхранвала с мъка За пет седмици тя сменила петима консултанти по кърмене. Според тях бебето било нетърпеливо да изчака лактацията „да слезе“ между две отделни хранения. В крайна сметка, за да изхрани гладника, майката се принудила да използва помпа.
Д-р Луменг казва, че съвременната наука не разбира напълно какво предизвиква затлъстяването. Ние очакваме от родителите да направят нещо, което възрастните по принцип трудно правят за самите себе си. Всеки, който е опитва да отслабне знае, че това не е лесно. Дори и тези, които успешно свалят килограми, понякога си ги връщат в рамките на година. „На възрастните им е трудно да отслабнат, но изискват от родителите да го направят за някой друг.“
Поне когато и родителите, и децата са с наднормено тегло, това е доказателство за общо генетично предразположение. Никой не твърди, че биологията трябва да е съдба, но е ясно, че част от стратегиите за чисто хранене не работят еднакво при всички деца. При някои трябва доста по-упорита работа, тъй като има големи разлики в апетита, метаболизма и дори начина, по който реагират на упражнения.
Разбира се, родителските решения са най-важни: не прехранвайте бебетата, избягвайте захарните напитки, мазното и пърженото, не оставяйте децата да ядат пред екрана, предлагайте им често плодове и зеленчуци. Но онези, които бързо правят преценки и са склонни да обвиняват, трябва да знаят, че невинаги е лесно да откажеш храна на дете с постоянен апетит, или да даваш повече зеленчуци на дете, което не иска да вкуси „нищо зелено“.
Колкото и да ни се иска, самите ние невинаги сме идеални примери за здравословно хранене, затова понякога не е лошо да сме по-толератни към онези, които нямат нашия късмет.
