На български език излиза вторият роман на носителката на Нобелова награда за литература Олга Токарчук "Е.Е.". Книгата излиза с логото на издателство ICU, отново в превод на Крум Крумов.
Действието в романа се развива между 1908 и 1916 г., а сюжетът напомня описание на клиничен случай.
Когато 15-годишната Ерна Елцнер припада по време на семеен обяд във Вроцлав (тогава немския Бреслау) през 1908 година, това не е просто физическо неразположение. В контекста на сменящите се епохи това е тихият бунт на едно тяло, отказващо да бъде повече овеществявано.
Романът картографира и как психоанализата започва да се превръща в нов вид "религия".
Токарчук чертае плашещо актуален портрет на женската идентичност, притисната между претенциите на патриархалното семейство, суеверията на спиритизма и прохождащия рационализъм на психоанализата.
"Можем да разглеждаме "Е.Е." като разказ за осакатеното съзряване на едно младо момиче, с което възрастните систематично и безскрупулно злоупотребяват.
Няма съмнение, че въпреки че Токарчук описва навечерието на Първата световна война, всъщност отправя предупреждение към нас, живеещите сто години по-късно. Поуката е, че осъществяването на личните ни цели чрез децата винаги има фатални последици за тяхното бъдеще и идентичност", пише Светлозар Василев в Портал Култура за романа.
Централният конфликт в "Е.Е." не се крие в това дали паранормалните явления около Ерна са истински, а в начина, по който средата се опитва да ги опитоми и присвои.
Избухването на спиритически феномени около младото момиче бързо го превръща в "обект" за интерпретация.
Всеки мъжки авторитет в нейната орбита вижда у нея нещо свое. Бащата и семейството я виждат като инвестиция и пазарна стойност, лекарите и психоаналитиците я превръщат в медицински казус, клинично доказателство за собствените им теории, а за спиритистите тя е просто медиум - съд, през който да говорят чужди гласове. Никой от тях не я пита коя е тя в действителност.
Опирайки се на своя опит като клиничен психолог, Токарчук деликатно показва как несъзнаваното и тялото реагират на социалния и психологически натиск.
Когато на младата жена е отнета възможността за пряк израз, нейното тяло поема тежестта на съпротивата.
Припаданията, състоянията на транс и "духовете" на Ерна Елцнер са всъщност несъзнаван вик за автономия. В момент от развитието си, когато девойката навлиза в зряла възраст и трябва да отвоюва своите граници, нейната психика използва симптома като единствен възможен щит срещу пълната контролна машина на общественото очакване.
Когато спира да бъде инструмент за чуждите амбиции, тя най-накрая придобива правото да бъде просто себе си.
"Е.Е." е дълбоко проницателен разказ за това колко скъпо струва отвоюването на личните граници.
Олга Токарчук напомня, че пътят към себеосъзнаването често преминава през отказ да бъдем онова, което другите настояват да виждат у нас.
Издаден за първи път в Полша през 1995 г., романът е сред важните творби в ранно творчество на писателката и бележи прехода ѝ от психолог към утвърден писател.
