Мезотерапията ще спаси света

| от Мая Вуковска |

Понеже и аз, като всяка самоосъзнала се кокетка, искам да допринеса за спасяването на света с красотата си, скоро след като навърших 40, смело тръгнах на разкрасителни процедури. Малко ботокс, малко хиалурон, знаете как е… Два пъти годишно си правя и мезотерапия. За неосведомените (и преждевременно състарените най-вече!) държа да поясня, че мезотерапията не е нещо, до което човек прибягва, ако здравето му е разклатено. Не ти филтрират кръвта,  нито пък ти присаждат стволови клетки, извлечени от пъпната връв на бебето на сестрата на братовчедката, дето живее в Дуисбург, Германия и има частна фирма за почистване по домовете. Това, чисто и просто, е метод в естетическата дерматология, при който подкожно се инжектират различни активни вещества, минерали, хиалуронова киселина и микроелементи, които обаче ти излизат макроскъпо. Ако работите в частна клиника и искате да привлечете повече депресирани заради повяхващата им младост клиентки, бихте рекламирали терапията като „елексир на красотата и младостта“. Разбира се, подобно определение е повече от подвеждащо, понеже на практика не ти дават да пиеш нищо. То ако подмладяването ставаше с пиене, сега щях да изглеждам като бебенце и от мен да дърпат стволови клетки! Но няма такова нещо.

 

Значи, това, което се случва, е следното. Уговаряш се с някой доктор около седмица предварително за деня и часа (като, разбира се, за предпочитане е, човекът да е изкарал поне един курс как се прави процедурата, понеже не е добре да попаднеш на медик, който държи и борави със спринцовката  като с пневматичен такер за пирони!).  В моя случай, на всеки шест месеца аз се обаждам на д-р Домозетски, който по случайност е и завеждащ отделението по кожно-венерически болести към местната МБАЛ. Той внимателно си проверява графика и накрая ми казва, че на пето число, примерно, ще ме вмести между един ботокс и едни „устенца“ – което на техен език значи, че ще слага филъри, след което клиентката му ще може да отпива от чаша само със сламка, защото иначе долната устна ще й подлива.  Предупредена съм да не пия аспирин в деня на процедурата. Тъй като Домозетски не поставя други ограничения, врътвам набързо една чаша вино за вътрешна анестезия, понеже от опит знам, че ще боли. Само за сравнение – ако се чудите какво се случва, представете си, че ви татуират лицето – процедурата продължава около час и половина и се състои от 80-90 убождания. Някои от които са толкова болезнени, че или се изпускате неволно, или в най-добрия случай, ви потичат сълзи – отново неволно, понеже спринцовката е засегнала някой слъзен канал.

 

Доктор Домозетски е пъргав миньон с целогодишно бледа кожа, защото, разбира се, няма някой, който по-добре от него да е запознат с вредата от UV лъчите! Той винаги носи дънки с прекалено висока талия под бялата престилка и мечтае да посети Норвегия, понеже според него там полените не предизвиквали толкова сериозни алергични реакции, колкото у нас. Той държи винаги да разпечатва продукта пред клиентите, за да докаже, че не купува материали със съмнително съдържание от Китай по интернет, понеже „ако знаеш само колко пъти ми се е налагало да намествам разкривени лица заради фалшив ботокс, който е направил буци и отоци колкото детско юмруче.“

 

После сестрата ти маже лицето с лидокаин, докато ти обяснява колко е онеправдана, понеже все по празниците й слагат нощни дежурства. Аз й препоръчвам да смести между лекарствата в хладилника на доктора една бутилка джин, на което тя отговаря, че е добра идея, понеже и без това си носи дроб сарма в пластмасова кутия.

 

В кабинета е потискащо тихо, което докторът отчита като грешка, и това е разбираемо, понеже докато трае процедурата, взаимно слушаме единствено къркоренето на червата си. Между две убождания аз се чувствам длъжна да поясня, че съм закусвала една чабата, а Домозетски пита какво е това. Само че вече няма как да отговоря, понеже иглата се забива на един милиметър под долния ми клепач, аз трепвам и ми става хематом. Знам си, че после поне пет дни ще изглеждам като жертва на домашно насилие.

 

Вижте, младостта се надценява. А и след една определена възраст започва да струва ненормално скъпо. Нали сте виждали във фрийшоповете по европейските летища как жени с чанти Louis Vuitton бъркат с пръсти в бурканчета с тестери, душат и предпазливо размазват по вътрешната страна на китките си безумно скъпи кремове от известни марки, за които рекламите твърдят, че връщат времето назад и едва ли не ви изкарват от менопаузата. Тези жени, както и аз и всички други, които гледат с изпълнени с надежда за едно бъдеще без бръчки и двойна брадичка очи как в шоуто на Гала на живо козметички демонстрират нови процедури за лифтинг, драфтинг, муфтинг и не знам още какво, всички ние всъщност искаме само едно от такива като доктор Домозетски и химиците, работещи за Lancôme и Estee Lauder. Искаме да ни излъжат, че  когато си „оправим“ лицата, всичко останало ще се оправи от само себе си.

 
 


Повече информация Виж всички