Да бъдеш родител в епохата на интернет без съмнение има своите плюсове и минуси. От една страна са предимствата. Например търсенето в местните родителски групи, училища и занимални, бързият начин да споделите възхитителни снимки на децата си с обичани хора надалеч (или видео разговори с тях, разбира се) и, благодарение на COVID-19, дори и теле-разговорът с педиатъра, вместо висенето в претъпканата му чакалня – може да бъде благословия.
Но… ето ги и минусите.
Една от най-сложните категории „минуси“, когато става дума за родителството и интернет, са социалните медии.
Аз бях един от ранните потребители на Facebook, защото мрежата дебютира, когато се записах в колежа, така че си спомням старите времена, когато писането на „стената“ на някого, беше точно това: празна виртуална правоъгълна стена, където приятелите ти оставяха анонимни текстове. Когато забременях за първи път, изглеждаше особено полезно. Присъединявах се към местните (или международните) групи за жени с общ термин или за родителство, намирах предмети втора ръка за бебето или бременността и споделях малко от нашата радост и възторг за новата фаза на живота ни с приятели и познати в рамките на секунди. Някои от полезните идеи се оказаха гениално практични, а присъединяването към местната Facebook-група от бъдещи майки ми позволи да създам някои връзки в истинския живот с някои чудесни жени, с които продължаваме да сме добри приятели.
Но имаше и тъмна страна, и честно казано, мисля, че тя е много по-тъмна, отколкото много родители са склонни да приемат.
Използването на социалните медии е научно доказано, че е пристрастяващо. Когато се оказваше, че имам свободна минутка да свърша нещо продуктивно, обогатяващо или дори безсмислено-забавно, често беше твърде изкушаващо просто да вляза в социалната медия и да пропилея минута след минута. Не мога да си представя дори колко много часове през последните няколко години съм пропиляла безвъзвратно.
Плюс това, социалните медии са създадени така, че да се сравнявате с другите.
Невероятно трудно е да се избегне, ако използваш каквато и да е форма на социална медия. Независимо дали е прелистване на перфектни снимки на учебни стаи в стил Монтесори в Instagram или е четене на разказите на други родители за развитието на техните мъници в родителските Facebook- групи, започваш да се съмняваш и да подлагаш на критика себе си и своето родителство, особено ако си затворен във виртуалния балон на социалните медии по няколко часа на ден.
В частност, когато аз бях в ранния етап на родителството за първи път, с всичките емоции и уязвимости, които идват заедно с него, се оказа, че съм силно привлечена от агресивното консуматорство (човече, моите деца трябва задължително да имат този и този вид играчка!) или се чувствах виновна за нещо незначително или абсолютно нормално (детето спеше при мен до прекалено късно, което, предполагам, ме прави лоша майка).
Но основната причина, заради която реших в крайна сметка да се откажа, е защитата на личния живот и сигурността.
През последните няколко години на няколко пъти получавах странни лични съобщения от някакво лице в интернет, което не познавах реално, и понякога тези съобщения бяха невероятно проблематични и дори плашещи. В една Facebook-група, в която членувах, се оказа, че някой e изфабрикувал цяла една бременност, раждане и престой в неонаталното отделение, използвайки фалшив корем за бременните си снимки и крадейки снимки на бебета на известни личности. Това е без съмнение откачена история, но вероятно не е толкова рядка, колкото човек би си представил. Осъзнах, че не искам снимки на моите деца, които означават всичко на света за мен, да циркулират в интернет без тяхното съгласие. Кой знае? Някой някъде, там, би могъл да използва техните снимки и също да си създаде фашив онлайн живот…
И така, деактивирах Facebook-акаунта си преди няколко седмици и с изключение на това да проверя веднъж или два пъти дали някой не ми е изпратил някое спешно съобщение, не съм го активирала.
Не ми липсва нито за миг.
Мозъкът ми се чувства пречистен: без повече странни приливи на серотонин от харесванията, без четене на наприятни коментари, без гледане на връзки към фалшиви източници на новини или разсейващи, лъжещи със спешността си ъпдейти от хора, които почти не познавам или не съм виждала от години.
Вече мога наистина да се фокусирам върху нашето малко семейство, работата и целия си ежедневен живот. Не се хващам, че сравнявам родителските си умения или децата си с когото и да е и ако искам да купя нещо втора ръка, използвам местния уебсайт за втора употреба (и сега, благодарение на подобрението в COVID-ситуацията, битаците отново отвориха също). Ако се нуждая да се свържа с някого, за когото наистина ми пука, звъня по истинския телефон или пиша текстово съобщение или мейл… Или дори хартиено писмо. И сега една снимка е просто снимка, която аз оценявам, а не е повод за Facebook-пост.
Може би дори ще започна да нося хартиени снимки в портфейла на децата си, за да повиша своя статус на лудит.
Когато аз съм по-щастлива като родител – и моите деца са по-щастливи.
Tака че, на добър път, социална медио!
Беше интересно преживяване, но не мисля, че сме създадени, за да живеем заедно.
Вижте още:
Мъжът ми е закачен към смартфона си и това унищожава брака ни
