Още през 2021 г. тест за интелигентността на главоногите потвърди колко е важно за нас, хората, да не подценяваме интелигентността на животните. На сепия беше дадена нова версия на използвания тест с маршмелоу и резултатите може да покажат, че в странния малък мозък на сепията се случва повече, отколкото сме знаели досега.
Способността им да учат и да се адаптират може да е еволюирала, за да даде на сепията предимство в жестокия морски свят, който обитава.
Дете се оставя в стая с маршмелоу. Казва му се, че ако успеят да не бонбона в продължение на 15 минути, ще получи втори и ще може да изяде и двата.
Тази способност за забавяне на удовлетворението демонстрира когнитивни способности като планиране на бъдещето. Първоначално тестът е бил провеждан, за да се проучи как се развива човешкото познание. И по-конкретно, на каква възраст човек е достатъчно умен, за да отложи удовлетворението, ако това означава по-добър резултат по-късно.
Тестът е достатъчно прост, че да може да се коригира за животни. Очевидно не можете да кажете на животно, че ще получи по-добра награда, ако изчака, но можете да го обучите да разбере, че идва по-добра храна, ако не изяде храната пред себе си веднага.
Някои примати могат да забавят удовлетворението. Кучетата също могат, но не толкова последователно. Някои видове птици от семейство вранови също са издържали теста.
През 2020 г. сепията също преминава версия на теста за маршмелоу. Учените демонстрират, че обикновената сепия (Sepia officinalis) може да се въздържа от ядене на месо от раци сутрин, след като е разбрала, че вечерята ще бъде нещо, което харесва много повече, а именно скариди.
Въпреки това, както сочи екип от изследователи, ръководен от поведенческия еколог Александра Шнел от университета в Кеймбридж, в този случай е трудно да се определи дали тази промяна в поведението при търсене на храна в отговор на наличието на плячка също се ръководи от способността за самоконтрол.
Сепията бива поставена в специален резервоар с две затворени камери с прозрачни врати, за да могат животните да виждат вътре. В камерите има видове хапване – по-малко предпочитано парче сурова кралска скарида в едната и много по-примамливи живи тревни скариди в другата.
Вратите са обозначени по начин, който сепията е обучена да разпознава. Кръгът означава, че вратата ще се отвори веднага. Триъгълник означава, че вратата ще се отвори след интервал от време между 10 и 130 секунди. А квадрат, използван само в контролно състояние, означава, че вратата остава затворена за неопределено време.
При тестовите условия обикновените скариди са поставени зад отворената врата, докато живите скариди бяха достъпни само след известно забавяне. Ако сепията отиде за обикновените, те веднага се отстраняват.
Междувременно в контролната група скаридите остават недостъпни зад вратата с квадратен символ, която не се отваря.
Изследователите открили, че всички сепии в тестовите условия са решили да изчакат предпочитаната от тях храна (живите скариди), но не са си направили труда да направят това в контролната група, където не са имали достъп до нея.
„Всички сепии в настоящото проучване са били в състояние да изчакат по-добрата награда и са толерирали закъснения до 50-130 секунди, което е сравнимо с това, което виждаме при гръбначни животни с голям мозък като шимпанзета, врани и папагали“, споделя Шнел.
За целта са им показани две различни визуални знаци, сив квадрат и бял.
Когато се приближават до единия, другият се вади от резервоара. Ако направят „правилния“ избор, ще бъдат възнаградени с лакомство.
След като се научиха да свързват квадрат с награда, изследователите сменят знаците, така че другият квадрат да се превръне в знак за награда.
Интересното е, че сепията, която се е научила да се адаптира най-бързо към тази промяна, е същата сепия, която е била в състояние да чака най-дълго за наградата скарида.
Изглежда, че сепията може да упражнява самоконтрол, добре, но не е ясно защо.
При видове като папагали, примати и вранови, забавеното удоволствие е свързано с фактори като използване на инструменти (защото изисква предварително планиране), съхранение на храна (по очевидни причини) и социална компетентност (защото просоциалното поведение – като например да се уверите, че всички имат храна – облагодетелства социалните видове).
Сепията, доколкото знаем, не използва инструменти и не съхранява ядене, нито е особено социална. Изследователите смятат, че тази способност за забавяне на удовлетворението може вместо това да има нещо общо с начина, по който сепията търси храна.
„Сепията прекарва по-голямата част от времето си в маскиране, седене и чакане, прекъснато от кратки периоди на търсене на храна“, пояснява Шнел.
Тези животни нарушават камуфлажа, когато търсят храна, така че са изложени на всеки хищник в океана, който иска да ги изяде. Спекулираме, че забавеното удовлетворение може да се е развило като страничен продукт от това, така че сепията може да оптимизира търсенето на храна, като чака да избере по-качествена храна.
Това е очарователен пример за това как много различни начини на живот при много различни видове могат да доведат до сходно поведение и когнитивни способности.
Екипът отбеляза, че бъдещите изследвания трябва да се опитат да определят дали наистина сепията е способна да планира бъдещето.
Вижте още:
