Човек е голям, колкото са големи мечтите му. Даже и тия, които няма да постигне – да яде, без да дебелее, да си получи писмото от „Хогуортс“, да се сблъска с Мат Смит в кварталния супермаркет в Редута и оттам да се почне една любов като на кино. Но даже тия три невинни фантазии не могат да достигнат тоталната невъзможност на една друга мечта, по-далечна, по-необхватна, по-висока от небосвода, който не е граница на въображението – да си организираш едно скромно и приятно пътуване с приятели, ама без претенции, комуникационни пречки, логистични затруднения и окончателното скъсване на всичките ти нерви. Представяш си го като „road trippin’ with my two favorite allies“. Оказва се нещо съвсем друго.
Всичко започва приблизително с едно невинно…
„Пичове, искате ли да мръднем нанякъде идния уикенд?“.
В този момент се оказва, че може и да мръднем, а може и да не мръднем, а и, плюс това къде точно, за колко дни, с какво ще пътуваме, колко пари, кой друг ще идва, и, абеееее, ще го видим, ако изчакаш няколко дни, ще ти кажем.
По принцип всички са съгласни, но де факто всеки един от тях е под въпрос. И така до последния момент. Само дето ти, ако ще организираш приятното приятелско пътуване, трябва да знаеш дали и кой ще идва, за колко дни и къде предпочита.
Предлагаш локация, време, транспорт и бюджет.
Оказва, че са супер, само че, ако може, мястото за настаняване да не е точно това, да е малко по-луксозно, но същевременно и по-евтино. Също така нямам как да тръгнем още в петък следобед, а едва в събота сутринта, ииии, в неделя трябва да се върнем, преди да се стъмни, но и да останем там по-дълго време, защото иначе просто няма смисъл да се бие път. Да пътуваме повечко хора, по възможност с по-малко коли, и да сме в крайна сметка в тесен кръг от най-близки.
Консенсус по предложенията ти липсва. Контра предложения обаче липсват също. Ако ги има, обикновено надхвърлят бюджета ви, но идват конкретно от човека, който е настоял да се опитате да намерите нещо по-изгодно. И са заети за периода, в който ще пътувате, по настояване на другия ви приятел, който пък е подкрепил предложението. Освен това, побират по-малко гости, отколкото е общият състав на компанията ви. И не приемат кучета, но човекът, който държи да си вземе кучето, но пък се мръщи, ако някой ще идва с деца, харесва най-много точно място. И всички очакват, че ти ще направиш нещо. Нали ти предложи? Нали на теб ти беше важно да идете? Нали ти си организаторът в крайна сметка?
Ако най-после, по чудо постигнете споразумение за дати, място, продължителност и брой хора, се оказва, че изненадите не свършват дотук.
Всъщност този, който предложи да кара до ваканционната ви локация, не е сигурен дали ще успее да дойде, но и моли да не търсите друг транспорт, понеже обича да шофира и трябва да сте си с него, ако все пак дойде. За което ще знае със сигурност около два часа след решения час на тръгване.
Най-лесно, изглежда, ще е, ти, в качеството на организатор, да предплатиш за всички, а пък после ще ти върнат парите на място, на заплата, след две седмици или след като си внесат вноската по кредита. Също така, може ли да минеш да купиш някаква храна за из път? Но да имаш предвид, че Дидо не яде месо, Диди не яде нищо без месо, Валентин държи на чия пудинг, ама охладен, а Ради настоява да си направите барбекю, но категорично отказва да го приготвя. После ще ти върнат разходите и за храната, ама днес 10 лева, пък ще имат да ти дават още 3.50 друг път.
Още четири приятели на приятел се присъединяват сутринта на тръгване… Няма проблем, де, ще се сместим някак, в колата и без това сме само трима, там на място в къщата за гости има достатъчно легла, някой може да спи и на пода, това легло е „пу за мене“, на теб там ок ли ти е в кухнята, на мен ми изглежда супер?
Никой не е достатъчно доволен от условията и логистиката, защото компромисите с желанията на абсолютно всички водят до един неудовлетворяващ никого Франкенщайн от човешки претенции – на всички други, освен твоите, разбира се… Но за сметка на това всички са убедени, че са можели да организират пътуването по-добре от тебе. (Както и онзи гол да го вкарат оттам, а и тая държава да я управляват къде-къде по-добре!) Но дали ще се захванат с организацията следващия път?
Аааа…. Да наближи, пък ще видим.
Нобелова награда за мир заслужават хората, които успяват да организират кратка почивка с приятели, без да свалят усмивката от лицето. Подозирам, че именно те са и хората, които биха могли да научат чичо ти как да затваря приложения на телефона си, а баба ти – как да разпознава фалшивите новини.
Вижте още:
