Жената започва да изгражда връзка със своето бебе още през бременността. То усеща емоциите й като свои чрез биохимичната комуникация, която осъществяват. Познава гласа й, подготвено е да я разпознае и обикне чрез обонянието си и чрез вкуса си по време на кърмене, може да вижда точно колкото да зърне лицето й когато лежи на гърдите й. При раждането двамата вече донякъде се познават и не започват нова връзка. Бебето инстинктивно очаква от майка си да го защити, стопли и нахрани. Майката инстинктивно е подготвена да посрещне бебето си, да го прегърне, затопли и накърми.
Ранният контакт кожа до кожа помага на бебето да се адаптира по-бързо след раждането и улеснява началото на кърменето. Гушкането на новороденото първите два часа след появата му подготвя жената за новата й роля и оказва влияние върху поведението й дълго след раждането. Първият контакт се свързва с всеотдайност и по-висока увереност от страна на майката, както и с по-нисък риск от депресия и изоставяне на бебето.
Макар че са документирани ползите от първия контакт между бебето и бащата или друг близък на семейството човек, все пак пълната палитра от положителни ефекти се наблюдава при контакт кожа до кожа между майката и детето.
Проучвания през 70-те и 80-те години на XX век сравняват поведението на майки, имащи кратък период на контакт кожа до кожа със своето бебе (около 15 минути) с тези, които имат възможност само да видят бебето си след раждането, а след това се срещат с него само по време на кърмене. Все още в някои наши болници е практика бебето веднага да бъде отделено от майката и след това двойката да се вижда под час за хранене.
Изследванията от преди половин век показват, че преди изписването от болницата майките, които са имали контакт кожа до кожа с бебето си, са по-уверени и спокойни в грижите за детето си в сравнение с майките, които са разделени от бебето си веднага след раждането и по време на болничния престой.
Влиянието на първия контакт се открива и след време – след 3 месеца майките, които са имали контакт кожа до кожа с новороденото, проявяват по-силен интерес към бебетата си, целуват ги по-често, прекарват повече време с тях, осъществяват по-често и продължително визуален контакт. След една година продължават да се отчитат разлики между двете групи – майките, които не са били разделени с бебетата си, продължават по-често да докосват и говорят с децата си, следят внимателно развитието им и по-рядко пропускат профилактични прегледи.
Тези късни последици от наличието на първи контакт, показват голямото му значение извън чисто физиологичните ползи веднага след раждането. Установена е връзка между първия контакт и кърменето без режим и изоставянето на новородени от майките им. Д-р Маршал Клаус цитира данни от болница в Тайланд, според които, след като е въведена практиката за осъществяване на контакт кожа до кожа след раждането и съвместен престой на майката и бебето в болницата, случаите на изоставени бебета спаднали от 33 на 10 000 на 1 на 10 000.
Контактът между майката и бебето в първите дни на живота намалява риска от злоупотреба и пренебрегване на бебето от страна на майката в по-късни етапи, показва още изследването на д-р Клаус. При застрашени групи тази първа прегръдка би намалила значително процента на изоставените бебета.
Отговорен за това вероятно е окситоцинът, който се произвежда по време на раждането, а след това при близко общуване с бебето и по време на кърмене. Той е известен като хормон на любовта – повишава прага на болката, засилва чувството на обич и предизвиква усещане за блаженство. Окситоцинът намалява нивото на стреса и задейства инстинкта да се погрижим за по-слабите от нас.
Този хормон оказва силно въздействие върху майката след раждането. Нивата му по време на раждането се повишават, а когато бебето засуче стават още по-високи. Той влияе на матката, която продължава да контрахира, за да се роди плацентата. В процеса на кърмене окситоцинът е отговорен за изтласкването на кърмата от гърдата. Хормонът на любовта действа и върху мозъка, като предизвиква усещане за сънливост и блаженство. Намалява стреса като потиска отделянето на стресови хормони.
Контактът с бебето носи удоволствие на майката и заради увеличените нива на ендорфини, които намаляват болката и ни правят щастливи. Биохимичните промени й помагат да се посвети на новата си роля и да се фокусира върху бебето.
Когато са отделени един от друг, майката и бебето нямат възможност да изживеят определен етап от развитието си и това се отразява в бъдеще по един или друг начин. Понякога обаче раздялата е наложителна по медицински причини, но съзнавайки значението на първия контакт, може да се търсят начини за компенсиране на стимулацията, от която бебето има нужда в този момент. Практиката бебето да се оставя кожа до кожа върху бащата или друг придружител на майката е именно опит за оптимално посрещане на новия човек.
