Около половината от майките и една трета от татковците си дават новогодишни обещания, свързани с родителството. Това сочи ново проучване на Мичиганския университет сред 2044 родители на деца на всякаква възраст до 18 години. Панацеята за тези обещания може би се казва отзивчиво родителство.
Една цел, която 47% от родителите си поставят, е да бъдат по-последователни във възпитанието. Цели 78% се надяват да са по-търпеливи.
Това е комбинация от по-нежен родителски стил и традиционен, авторитетен.
Има и по-правилен подход от това да мислите „какъв стил родителство да избера?“. И той е да преформулирате въпроса си. „От какво се нуждае детето ми в този момент?“
Повечето деца биха се възползвали от смесица от структура и емпатия. Можете да дисциплинирате детето си и да му поставите твърди граници, като същевременно признавате как се чувства.
Да приемем, че вашето 4-годишно дете започва да се тръшка в магазина за хранителни стоки, защото не искате да му купите нещо сладко. Първата ви реакция ще бъде ли да му се скарате?
Нормално е – ядосвате се, че детето проявява грубост и умишлено иска да ви се налага. Само че приписвате злоумишлен мотив на един много нормален за децата процес – да видят нещо и да искат да го вземат на всяка цена. В случая очаквате от детето поведение на възрастен, който вече се е научил да регулира негативните си емоции.
Вижте още: Кой от четирите стила родителство се оказва верният, когато децата пораснат?
Децата все още не са изградили верига за саморегулация. Способността да се приема разочарованието и непредсказуемостта се научава чрез дълъг процес от последователни ситуации и не всички хора го умеят дори и като големи. Това е съществена част от личностното развитие.
Да практикувате отзивчиво родителство, не означава да купите желания сладкиш. Вместо да крещите обаче, оставате спокойни и признайте, че е нормално човек да се разстрои, когато не получи желаното. Научно доказано е, че това успокоява детето.
Когато разочарованието е състрадателно наблюдавано и вие сте емоционално успокояващи, реакцията на мозъка и тялото на детето към стрес се намалява. Грижовното присъствие на възрастен променя начина, по който тялото и мозъкът на детето реагират на стрес. Намалява хормоните на стреса.
Освен това помага на детето да се научи как да се справя с трудни емоции.
Трябва да научите детето да се регулира. Саморегулацията се изгражда чрез отношения на безопасност и доверие. И всичко това може да се случи, без да крещите на детето си или да се поддадете на молбата му. Ключът е в това да поставяте граници, от които не отстъпвате, но да осигурявате емоционална безопасност в същото време.
Вижте още:
Бъдете като холандските родители и ще имате като холандските деца
