Театърът е вечно изкуство, което разказва смислени истории. Въпреки многото варианти - компютър, телефон, телевизия, контактът с живото изкуство оставя уникални следи в детското въображение, в начина по който то възприема света и съответно в неговото поведение.
Не на последно място, той може да запали любовта на детето към изкуствата за цял живот.
Повечето деца са готови за театър на около 3-годишна възраст, докато за други е по-добре да изчакат, докато навършат 5 или 6 години.
Разбира се, колкото по-рано детето има досег с театъра, актьорската игра и сцената, толкова по-естетвено ще ги приема. Въпреки че няма универсален отговор на въпроса "кога е правилният момент", ето някои признаци, че детето ви може би е готово да заеме място на първия ред в света на театралната магия:
- Демонстрира истински интерес към разказването на истории.
Наблюдавайте детето си към приказки, герои и представления, които е виждало на екрана. Детето ви обича ли да играе ролеви игри или да разиграва сцени от любимите си книжки или филми? Обича ли да гледа пиеси или мюзикъли у дома?
Ако е така, може би е готово за театрално преживяване на живо.
- Театърът на живо изисква определено ниво на фокус и внимание, както и способност детето да остане мирно.
Ако детето ви може да гледа филм или изслуша приказка, без да стане неспокойно или да нарушава реда, може би е готово за театър. По-кратки куклени пиеси, насочени специално към по-младата аудитория, могат да бъдат чудесна отправна точка.
- Помислете за уменията на детето си за слушане.
Да бъдеш част от публиката изисква способност да се слуша внимателно, в противен случай детето може да се отегчи от представлението, да си търси друго занимание, да говори, да разсее другите членове на публиката и преживяването да се превърне в мъчение за всички.
- Театърът може да предизвика редица емоции, от радост и вълнение до тъга и дори страх.
Оценете емоционалната зрялост на детето си и способността му да обработва такива чувства. Ако е способно да разбира и да съчувства на различни герои и техните пътешествия, може би е готово за театър на живо.
Ако обаче избухва в плач, опитва се да помага на героите, иска да се качи на сцената и да ги прегърне или накаже - по-добре изчакайте.
- Театърът на живо ангажира всички сетива, от гледките и звуците на сцената до близостта с изпълнителите.
Докато някои деца харесват оживена театрална среда, други може да не са толкова очаровани. Ако детето ви е чувствително към силни шумове, ярки светлини или претъпкани пространства, можете да изберете постановка, насочена към сензорно чувствителна публика, или да изберете места по-далеч от сцената.
Всяко дете е уникално и по свой начин, със свое темпо опознава и приема света.
Няма нищо страшно, ако детето не хареса идеята да стои мирно дълго време и да внимава в случващото се на сцената. Вие познавате детето си най-добре и с търпение, насърчаване и личен пример можете да му помогнете да развие отношение към изкуството и сцената.
Ако обаче вярвате, че детето наистина е готово да присъстват на представление на живо, отделете време, за да го подготвите за това, което го очаква.
Говорете за театралния етикет, за важността да се пази тишина по време на представлението, да се пляска в подходящи моменти, да не се говори по време на спектакъла.
Можете също така да обсъдите сюжета, героите и темите на постановката, за да му помогнете да се чувства по-свързано с историята.
