Туризмът е нещо повече от стопански отрасъл и пътуване с цел „отдих и развлечение“, както е дефиниран в Wikipedia. Туризмът се превърна в култ към любителската фотография, обсесия по споделяне на преживяването и белег за висок социален статус и „готиност“.
Ако Алеко Константинов можеше да види в какво се е превърнало пътуването по чужди земи, може би щеше да кръсти „До Чикаго и назад“ „Селфи страсти в Чикаго“ или „С обектива и назад“. Наскоро прекарах месец в Южна Америка и посетих доста туристически забележителности, удоволствието от които ми бе наполовина отнето от тълпите, които заливаха всеки квадратен сантиметър. Това ми даде и повод да събера материал за петте най-големи тъпотии, които правят туристите по света. Ето ги и тях:
1. Прегръщане на статуи
Де що има статуя по широкия свят, тя е била прегърната, гушната или обкрачена от някой турист. Какво изразява това? Любов към каменни статуи? Оригиналност? Приятелство с неодушевени предмети? Близост с мъртви герои, на които са построени паметници? Ако ще се снимате до статуя, защо просто не застанете до нея като друга статуя? Ще бъде по-ефектно и по-уважително.
2. Разперване на ръце пред статуи на Иисус Христос
Ако някога тръгнете към хълма Корковадо в Рио де Жанейро, на чийто връх се намира известната статуя на Христос Спасител, поемете дълбоко въздух преди да стъпите на площадката, на която е издигнат монументът. Първото нещо, което ще видите преди самата статуя и разкошната гледка, са минимум десетина души, проснати на земята, за които може първоначално да си помислите, че са колабирали от жегата, но след по-внимателно наблюдение ще забележите, че те снимат другарите си, които са разперили ръце досущ като Спасителя над себе си. Какво ни казва подражанието на Христос? Велики са като него? Искат да ги разпнат като него? Летят като птици в неговото оперение? Туристическата идентификация с Христос е странен феномен, чието разчитане би следвало да бъде взето под внимание, когато се правят нови антропологични изследвания.
3. Опашки за селфи
Виждали ли сте на снимка водопадите Игуасу? Огромна водна маса на границата на Аржентина, Бразилия и Парагвай, която с грохот се изсипва в река Игуасу и сред чиито гъсти водни изпарения и ярки дъги се вият черни лешояди. Това се вижда на снимките. Това, което не се вижда на тях, е алеята, по която се минава, за да се видят водопадите. Нейно бледо подобие е стъргалото на Приморско през август. И тук се върви бавно, с ритъма на множеството и за всеки мирадор (място за снимки) се чака на опашки. Каква е целта да чакаш на опашка, за да се оплезиш срещу селфи пръчката си на определено място на фона на най-големите водопади в света? Ако са най-големите, не би ли следвало да има достатъчно място за снимки?
4. Селфита в църкви и катедрали
Тук донякъде се припокриваме с разперването на ръце пред статуите на Христос. Доколкото си спомням, църквите, независимо дали са католически, източно-православни или баптистки, са място за размисъл, молитва, съзерцание, поклонение, в по-тежките случаи – любопитство. Отскоро обаче църквите, манастирите и катедралите като че ли са се превърнали по-скоро в туристическа атракция и фон за фотосесии. Религиозното втренчване в обектива с гръб към иконите е символ на все по-напиращия нарцисизъм, който измества вярата в нещо по-висше и изкарва на преден план издигането в култ на Аза.
5. Бутаница в открити пространства
Може да не ви се вярва, но има хора, които са способни да се бутат дори в Световния океан. Например бразилците. Малко след чаровно пътуване с лодка в Атлантическия океан, стигаме до лагуна, в която всички туристи са приканени да се гмуркат в океана с уверението, че в тази част на океана няма акули и баракуди.
Тълпата дружно се гмурка, накланяйки опасно корабчето на една страна, след което минимум десет човека решават, че е много подходящо да плуват точно пред стълбата за качване, а останалата част от плуващите изпитват странно желание за близост с непознати, удряйки ги с макарони и пояси през лицата. На плажа Ипанема пък е пълно с хора, които изпитват болезнена нужда от близост, което ви поставя в опасна ситуация. Докато приятно дремете на плажа, голямо семейство може да се настани върху вас, забождайки чадър в стъпалата ви и застъпвайки джапанките ви с шезлонг. Да,туризмът е социална дейност, но това не означава блъскане в другите, а съобразяване с тях.
Разбира се, за да кажете това на южноамерикански, трябва да владеете португалски или испански. В противен случай, подгответе се да бъдете блъскани в океана и осакатявани от стойки за чадъри.
