На 1 юни тази година ще получа диплома за завършен втори клас за втори път. Засега съм доволна от резултатите, единствено ме притеснява предметът Околен свят.
Големият ми син е на осем години и половина. И той също е във втори клас. Всъщност заедно го завършваме. Първи мина някак безболезнено. Дали заради учителката му в детската градина, която залагаше много на уменията му по математика и го беше научила да умножава, или на амбициозната му майка – нямам представа, но началото не го усетих.
Тъй като в училището им имат проблем със занималнята го записах в частна. Един ден се прибра разреван, защото учителката му е казала, че е било по-добре без него – наложи му се отсъства няколко дни. Преместих го в друга частна занималня. По-добра, по-елитна, трябваше да имам препоръки?! Първата година беше супер, разбираше всичко, знаеше всичко, прибираше се с идеални домашни. Налагаше ми се да дообясня две-три неща и до там.
Във втори клас първи срок, започнаха проблемите. Смениха му учителката в занималнята. Младо момиче, което предпочиташе да им напише домашните, отколкото да им обясни материала. И стана страшно. Отписах го след поредната тройка по Околен свят. Реших, че няма да го записвам никъде, а аз ще се справя с материала. Тръгнахме от нулата. Преписи, текстови задачи, диктовки, уроци за нежива и жива природа…успяхме да наваксаме заедно с много рев, спорове по минимум 40 минути на ден и много нерви от моя страна. Ясно е, че синът ми е скорпион, ясно е, че е инат, ама чак пък толкова – не съм предполагала.
Аз не съм ходила на занималня. Баба ми ме гледаше и учеше заедно с мен. Спомням си как цял следобяд пишех ченгелчета и като се върнеше от работа, откъсваше страницата, защото били криви. Или когато получих петица по математика – дядо ми не можа да ми го прости, защото е математик. Да не говорим, когато щях да имам четворка по физическо заради дългия скок и баща ми не ми говори един месец, защото не пожелах да му покажа как не мога да скачам. Гимназията хич и няма да я засягам, защото тогава се стигаше и до някой друг шамар.
Как баба ми имаше сили да се занимава с уроците ми на ежедневен принцип, просто не мога да си представя. Аз не успях, добре че класната му поема част от неговия випуск в частна занималня и съм го записала още от тази година. За мое оправдание бих казала, че харесвам класната му – строга, взискателна и той не смее да спори с нея, както го прави с мен.
Направих го, защото не можах да си представя когато в пети клас започнат с историята и ми се наложи да уча за пореден път Чипровското въстание наизуст, докато баба ми ме буди през нощта и ме изпитва на дати. Какъв е изводът ли – не раждайте момчета скорпиони или се въоръжете с търпение. Някой би ме нарекъл лоша майка, работохолик или би казал, че нямам отношение към децата ми. Ще ги контрирам веднага – по-добре така, защото в противен случай рискувам това дете да започне да ми вика „госпожо” и да вдига ръка, когато иска да каже нещо докато вечеряме.
