В този текст няма да става въпрос за жените, които играят футбол. Нито за жените, които са върли фенки на някой отбор – а за жените, които му „хвърлят” по едно око заради мъжете си.
Полуфинал. Ливърпул – Рома. Облечена в най-гнусното нещо на света – фенска фланелка от гадна материя. Може би всички са такива, нямам никаква представа. Отиваме в ирландска кръчма, за да гледаме мача. По принцип обичам да ходя там, защото имат прекрасно телешко и наливна Kilkenny. Влизаме в онова заведение от преди малко. Цялата агитка на Ливърпул е там. Дори не съм подозирала, че толкова много хора в София знаят за съществуването на този отбор. За секунда си представям, а ако мъжът ми беше фен на Рома – щяхме да гледаме мача в италиански ресторант, без английската агитка. Представихте ли си го?! И аз, тогава продължавам.
През цялото време се надявам в заведението да не се хвърлят бомбички, защото съм единствената жена и с моя късмет ще я отнеса. Та, поръчвам си Kilkenny и картофи, идват след час – има много хора. Ами, има, да – и аз ги виждам или по-скоро нищо не виждам от тях. Започва мачът. Всички крещят. Освен, че не виждам, вече и не чувам. Първи удар към вратата на Рома – не е гол, ама нищо. Вече едвам ходя – някакъв огромен човек, крещящ „You’ll never walk alone”, стъпва върху мен. Отказвам се. Просто си седя на бара и чакам да свърши мачът. Все пак Ливърпул се класират за финал. Радвам се за тях, повече за мъжа ми, защото им е фен от дете. Радва се и на Мо Салах, който прилича на абориген в спортен екип. Ама е добър, т’ва и аз го виждам, когато виждам, де.
Изводът от прекарването е, че това не е за нас или по-скоро за мен. През цялото време си представях как съм си опънала вкъщи краката, сипала съм си чаша бяло вино и гледам Master Chef или някое друго кулинарно шоу. Нали сега е модерно да правиш редукция от чесън или да плейтваш. Та, по последни данни, времето, което мога да отделя за футбол, е да изгледам как Дейвид Бекъм готви ризото с Гордън Рамзи, или червения килим на раздаването на Златната топка. На 14 юни започва Световното по футбол, затова се абонирах за Netflix – очакват ме десетте сезона на Приятели в HD качество. Мъжете, UEFA, БФС и Мо Салах да се оправят – не мога да ги мисля.
