Три дни по ред се подвизавам с малкия ми син в една и съща градинка. Странно за него, но факт – не му омръзна. Първи ден – двама чужденци лежат на тревата, той минава покрай тях и си харесва шарената им волейболна топка, а те невъзмутимо му я подаряват.
Благодаря им милион пъти, извинявам се за пореден път, а те започват да си играят с него. Втори ден – чужденците отново са на същото място. Вече нямат топка. Усмихват ми се, а на него започват да му махат и да му говорят нещо. Не ги разбирам, а той въобще, защото е на 2 години.
Трети ден – налага ми се да проведа важен разговор по телефона, той сяда до едни бели цветя, може би, посадени ръчно от г-жа Фандъкова, и започва да къса някои от тях и да си ги хвърля върху главата. Детска му работа – не го разбирам, но намирам действията му за нормални. Всеки, който минаваше, поглеждаше лошо детето и след това преместваше поглед към мен, докато накрая две дами на средна възраст ми направиха строга забележка и ме заплашиха с охраната на парка?! Синът ми се беше заиграл, едва го изведох от поляната, което доведе до истеричен рев.
И отново онези погледи, онези същите дето получих и докато си играеше, но сега защото плачеше. Еми дете е – плаче от време на време. Успокоих го, като му дадох да гледа детски песнички на телефона ми. Аз съм ужасна майка, помислих си, но този път не получих отрицателни погледи.
Хората бяха спокойни – никой не късаше цветя, никой не плачеше и никой не ги обезпокояваше. Всичко беше тихо и спокойно, защото децата си играеха с телефоните на майките си. Помислих си „какъв им е проблемът” и не можах да си отговоря. Всички казват, че са против, когато децата си играят с телефони и таблети, но нагледно се оказва, че са и против, когато децата си играят в парка.
Върнах се в моето детство и се сетих какви глупости съм правила – боядисвахме шпионките на апартаментите в блока, стреляхме се с фунийки, които имаха игличка в края, един път откраднахме диня и я изядохме… винаги имаше по някоя баба, която ни се караше, докато „обезкостявахме“ люляка пред блока, за да го продадем на пазара и да си купим дъвки. Никога, обаче, не е било толкова отчетлива омразата в погледите на хората.
Утре пак ще отида в градинката с топката от първия ден, с телефон и таблет, за да не би случайно да дойде охраната.
