Чувствам, че нещо не ми е наред. На 31 години съм и работя от 9 до 6, ходя на разни курсове, по малко се занимавам с някакво изкуство, понякога излизам с приятелки, преди година се омъжих, живея в приятен апартамент, шофирам нормална кола. Покрила съм част от нормите за нормално съществуване. И все пак усещам, че нещо не ми е наред.
Докато скролвах в интернет, най-сетне разбрах какво е. Чух го като глас отвътре. От празната ми утроба, която кънти в самотата си. На 31 съм и все още нямам деца. И нямам оправдание, тъй като имам мъж и халка, не мизерствам, и според гинеколога ми притежавам чифт „разкошни яйчници“ и една „прекрасна матка“.
Тъй като съм намерила подходящия мъж, очевидно имам някакви отклонения в развитието си като човек. С осъзнаването на този страшен факт, започнах да анализирам и да търся правилната си диагноза с известен страх в сърцето, че може и да се окажа палиативен пациент.
Винаги съм намирала за очарователно дефинирането на нещо за „ненормално“. Така де, в крайна сметка живеем в социум. Трябва да се следват правила. Който не ги следва – вън от първичната орда. Що за абитуриент ще ходи на бала си в нещо по-бавно от Nissan GT-R? Що за общество ще приема с отворени обятия разни чужденци и бежанци, за да се превърне в гнусна мулти-култи смесица на раси и гени?
Добре е, че има хора, които се противопоставят на тези и още много ненормалности и ни вкарват в правия път. Иначе – знаете. Циганките раждат, българките ходят по молове. И до десет години България ще е Мангалия.
За да предотвратим това, е необходимо оплождане. Личният избор, що се отнася до размножението, е деградиращ устоите на демографията рудиментарен орган на обществото. Личният избор, когато става дума за доброто на България, е егоизъм.
Целта на жената е да бъде глинена фурна, в която да се формират бъдещи българчета, а не ползвател на право на избор, свободна воля и прочее декадентски неща. И ако на 22 жената все още няма поне 10 шева на вагината или поне един белег от секцио (макар че не знам за секциото, едно време нашите баби са си раждали естествено и с високо кръвно, и с отлепяне на ретината, и седалищно с 5 пъти увита около врата на бебето пъпна връв), то тя не е нормална. Нали разбирате? В смисъла на това, че трябва да има собствена нозологична единица в МКБ 10* и DSM IV*.
МКБ F00.124. Липса на деца на 31 години. Лек епизод на патологичен капиталистически егоизъм.
МКБF00.125. Липса на деца на 32 години. Умерен епизод на патологичен капиталистически егоизъм.
МКБF00.126. Липса на деца на 33 години и нагоре. Тежък епизод на патологичен капиталистически егоизъм.
Та желателно е да говорим открито и директно за проблемите. Не да търсим под вола теле. Разбирайте: не се опитвайте да вникнете в причините една жена над 30 да е бездетна. Не е възможно да е поради медицински, психологически, екзистенциални, или (Не дай си, Боже) ЛИЧНИ причини. Не е възможно да прави опити да зачене, но да не може. Нито да се налага да пие лекарства, които да не позволяват бременност в този момент. Или пък да е преценила, че иска първо да поработи още година-две и тогава да се ориентира към раждане. Нито е възможно да не е тотално убедена, че човекът до нея е човекът за нея. А представяте ли си някакъв фантастичен сюжет, в който жена над 30 не иска да има деца просто ей така? Защото смята, че майчинството не е за нея, поради някакви причини. Не, това не е възможно!
Тя просто е егоист. А мъжът до нея е мързелив пройдоха, който може само да пие бира, но не и да вкара сперматозоиди в яйчниците на жена си. Нещастник и мрънкьовец. Дайте да измислим някакви закони да ги вкараме в ред тия хора и да живеем нормално.
*МКБ 10 – Международна класификация на болестите, 10-та ревизия
*DSM IV – Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders, IV ревизия
