Не е нужно да сме френски психоаналитици, за да знаем, че думите имат огромно значение за оформянето на децата. Това, което им казваме (както и онова, което премълчаваме) има оформящо влияние върху тях. Какви ще пораснат зависи от онова, което им говорим. Дотук нямаме спор, нали?
Да вървим нататък – моментът, в който будната мисъл вижда как на около шест годинки момиченцата вече „са заразени“ от вредните джендър стереотипи и започват да се чувстват неуверени в собствената си интелигентност. Гадното патриархално общество е склонно да вижда момчетата като „умни“, а момичетата като „хубави“ и край – всичко е черно и бяло и хиляди момиченца, които инак биха направили забележителна математическа кариера, отрано се отказват да са умни.
Това се доказва чрез експерименти като този, проведен върху 400 деца на възраст между 5 и 7 годинки – на които разказват истории и описват някой от героите като „много, много умен/умна“, отнасяйки го и към мъже, и към жени. После карат самите деца да определят някой от героите като „много, много умен/умна“ и децата на 7 са по-склонни да описват по този начин героите мъже, вместо жените. Ето го „безспорното доказателство“ за жестокия сексизъм, завладял охолния западен свят и покваряващ невинните детски души. В тази връзка се появява и милия фейсбук пост на Сара Окуел Смит с алтернативни възможности как да се обръщаме към дъщерите си – вместо с „принцесо“ или „красавице“ – тези долни агенти на стереотипизирането.
Предложенията започват със: смела, силна, любопитна, здрава (WTF) и продължават с: боркиня, лидерка уверена, атлетка, хуманна, способна, бързо мислеща, решителна, схватлива, предприемчива.
Не е майтап, постът има 13 хиляди харесвания и над 260 хиляди споделяния. Явно немалко хора са трогнати от идеята да кажат на четиригодишната си дъщеря: „Добро утро, предприемчивке, закуската ти е готова“ или „Хайде, атлетке моя, обуй се най-сетне и да вървим“.
Безспорно не е лесно, ако не си твърде привлекателно момиче, да растеш в общество, ценящо високо физическата красота. Но както казва Коко Шанел, ако една жена до 25 години не е станала хубава, проблемът си е в нея.
По отношение на възпитанието – най-важното е да отгледаме уверени и способни деца, а дали ще ги наричаме храбри, смели, умни или хубави и принцеси – едва ли е чак толкова съществено. Защото думите са важни, но още по-важна е емоцията, която озвучават. Къде е драмата да наричаме детето си принцеса или красавица, ако го отглеждаме като свободен, отговорен и уверен в себе си човек? Нима за вас тя не е принцеса?
Представяте ли си, ако започнете да внимавате за домашния си език, този, на който давате израз на най-съкровените си емоции към най-милото – детето и връзката с него.
Ограничаващо е да не позволяваш на момиче да играе с „момчешки“ играчки, ако иска, или да употребяваш фрази като „момичетата си играят с кукли и сервизи, а не с роботи и мечове“. Но конкретното обръщение няма връзка към това. Вероятно има начин да кажете с цялата си нежност „О, хуманна моя“, но ако пó ви идва да е „принцесо“, по-добре не се напъвайте. Поемете риска дъщеря ви не се реализира блестящо в атомната физика, затова, че сте я обграждали с обич и подкрепа, но не и с правилните думички.
