Сватбата е важно събитие в живота на хората, някои дотолкова я харесват, че повтарят по няколко пъти.
Брачните ритуали са общо взето консервативни и в тях много неща идват до нас непроменени. Питали ли сте защо булчинската рокля е бяла, защо шаферките трябва да са облечени еднакво, каква е ролята на воала и какво се крие зад суеверието „нещо ново, неща старо, нещо синьо и нещо назаем“?
Смятаме, че булчинските рокли са бели заради символиката, свързана с чистота и непорочност. Но те невинаги са били такива. Белият цвят се налага като основен през 1840 г. от кралица Виктория. За по-традиционен цвят се е приемал червеният, тъй като белият в някои държави се е наложил като траурен.
Поверието, че младоженецът не бива да вижда булката преди венчавката пък, има прагматичен характер. То е от времето, когато браковете се уреждали от родителите. Тогава на младоженците им е било забранено да се виждат преди бракосъчетанието. Първата им среща всъщност била на самата сватба. По този начин, бракът бил сигурен, тъй като в противен случай женихът можел да се отметне. Забележете за булката подобна опция не е съществувала.
Воалът също има връзка към горното. Благодарение на него срещата на младоженците лице в лице се отлагала до последния възможен момент, за да се намали възможността церемонията да се провали. Също така воалът предпазвал булката от „зли очи“. Има го и символичното повдигане на булото от страна на младоженеца, който първи открива лицето на момичето за новия му живот като омъжена жена.
Друг много популярен ритуал, свързан със сватбата, е хвърлянето на букета. В католическия свят то се явява един вид пророкуване коя ще е следващата омъжена жена. Всъщност още в Средновековието се смятало, че парче от рокля на булка носи късмет. Затова в един момент от церемонията, гостите се втурвали да разкъсат дрехата на младоженката. За да ги разсее и да успее да избяга, тя хвърля букета си. Е, както виждаме, невинаги е добре традицията сляпо да се спазва. Можем да отдъхнем, че ритуалното късане на роклята е останало в миналото.
Шаферките също играят важна роля в сватбената церемония. В Древен Рим освен че трябвало да са облечени еднакво помежду си, те трябвало и да приличат на булката. Тяхната роля тогава била да предпазват бъдещата съпруга от злите сили, както и от бившите й любови. Да ги заблудят максимално дълго, за да не успеят да провалят бракосъчетанието.
Най-традиционното суеверие в западните култури е задължителното присъствие на нещо старо, нещо ново, нещо назаем, нещо синьо (и монета от шест пенса). Установена през Викторианската епоха, тази традиция трябва да донесе на младоженците дълъг и успешен семеен живот. „Нещо старо“ изразява желанието на новосъздалото се семейство да запази връзката с корените си. Също така „нещо старо“ може бъде подарък от щастливо омъжена жена, като гаранция, че двойката също ще се наслаждава на сладък семеен живот. „Нещо ново“ представлява създаването на новия брачен съюз, който ще продължи вечно, изпълнен с много здраве и благодат. „Нещо назаем“ е възможност на семейството или приятелите да заеме нещо специално, като символ на тяхната любов. Синьото символизира вярност и постоянство, а монетата от шест пенса в обувката на булката представлява богатство и охолен живот.
Пренасянето на булката през прага на дома предпазва oт лоша поличба. За средновековните европейци било скандално жената първа да влезе през вратата, тъй като това било демонстрация на желанието да изгуби девствеността си.
Вместо това, младоженецът пренасял избраницата си на ръце, за да не изглежда нетърпелива за консумирането на брака. В Западна Европа, от друга страна, смятали, че ако жената се спъне, преминавайки през прага, бракът също ще върви спънато и ще буксува. Ритуалът изпълнен от съпруга, защитавал както половинката му, така и семейното им огнище от зли сили.
