Представете си, че сте на 10 години, живеете в средноголям град и искате да се видите с най-добрия си приятел. Той живее на пет минути от вас пеша – искате да го вземете и да отидете в парка, който е наблизо. Проблемът е, че между вашия и неговия дом минава опасно, оживено шосе. Такова има и пред парка. Питате родителите си дали може да отидете сами. Те ви отказват, освен това са твърде заети, за да ви изведат.
Какво правите тогава? Най-вероятно влизате в SnapChat или играете игра на дивана в хола. Това е реалността за много от днешните деца, а не би трябвало да е така.
Тим Гил, автор на книгата No Fear: Growing Up in a Risk Averse Society казв: „Нашите градове са планирани за коли, жилищно строителство и бизнес, а не с мисъл за околната среда, здравето и качеството на живот. Няма да срещнете градостроители, които да оспорят това, понеже решенията ги взимат политици, които имат краткосрочен хоризонт и не им се налага да гледат повече от две-три години напред.“
Скорошен доклад Cities Alive разпознава пет предизвикателства пред градското детство: трафик и замърсяване, високото строителство и разрастване на градовете; престъпност, социални страхове; изолация и нетолерантност; неадекватен или неравностоен достъп до града.
Оказва се, че по света има градове, които вземат мерки и се опитват да изграждат достъпна, безопасна и приветлива среда за децата: от решения на квартално ниво и използване на подръчни материали до по-мащабно планиране и промяна в политиката.
Тирана: доверете се на мълчаливото мнозинство
„Не подценявайте силата на децата“ – казва кметът на Тирана Ерион Велиай. След изследване, което показва, че родителите прекарват повече време по колите си, отколкото с децата, Велиай използва статистиката като морален лост, за да рефокусира приоритетите на града.
Фондовете за благоустройство са ограничени, затова бизнесите спонсорират трансформацията на детските градини и ясли от „затворнически клетки“ в приветливи места. Изграждат се и нови учебни заведения чрез публично частни партньорства.
Заради постояннните пътни задръствания по главния булевард „Скендербег“ жителите лесно се убеждават той да се превърне в пешеходна зона, забранена за коли. На всеки три месеца пешеходната зона се разширява с нова улица, като целта е центърът на града да стане изцяло пешеходен. Показателите за замърсяване на въздуха вече са спаднали с 15%.
Промяната изобщо не идва лесно, тъй като колата е мощен статус символ в Албания (Мерцедес е на особена почит) и плановете за изграждане на голямо игрище и пешеходна зона срещат ожесточена съпротива от малко, но гласовито малцинство с големи инвеститорски интереси. „Наложи се да се доверим на мълчаливото мнозинство, което да обърне общественото мнение след промяната.“
В първата година Велиай взема 40 хил. кв. м. от незаконни строежи и ги превръща в 31 нови игрища.
Започват да изникват и градски гори от „дървета за рожден ден“, които семействата садят на определените за това места. „Мислим за стени от дървета, за да осигурим кислород в града – казва кметът – 60% от дърветата са осигурени от граждани и от бизнеси, които садят по две дървета за всяка служебна кола. На път е нов градски пръстен за пешеходци, колоездачи и обществен транспорт.“
Ротердам: диви места за децата
Обявен за най-малко привлекателният град в Холандия през 2006, Ротердам похарчва 15 милиона евро, за да разхубави публичните си пространства, да изгради безопасна система на трафик в бедните квартали и в опити да направи града по-привлекателен и безопасен зза децата.
Открито пространство в градски парк се превръща в естествено игрище, където децата да могат да итичат на воля, да изследват „дивата природа“, да спят на палатка и да се събират вечер около огъня. Днес този парк привлича 35 хил. посетители годишно.
Множество дворове на училища се превръщат в публични пространства с възможност за игра и почивка, със спортни съоръжения, публични градини, даващи възможност на децата да развиват социални умения в общност.
Богота: картография на опасните зони
Бившият кмет на Богота Енрике Пенялоса казва нещо доста интересно: „Децата са индикатор за пространствата. Ако успеем да построим хубав град за децата, ще сме изградили хубав град за всички„.
Различни доброволчески групи започват да проучват уличната среда от гледната точка на човек висок около стотина сантиметра. Уличните артисти рисуват маршрутите от детските градини и училищата до домовете и парковете и поставят съоръжения за намаляване на скоростта, боядисват фасадите на къщите в ярки цветове. Идеята е чрез поредица от малки стъпки, да се стигна до стабилна и необратима промяна на климата на запуснатост и престъпност.
Лексингтън: водни паркове
В Лексингтън, Кентъки лятото е дълго, топло и слънчево. През 2015 студиото на Ян Геел, който беше и в София по покана на кметството, провежда анкета и установява, че съществува желание за повече публични места, подходящи за семейства, особено с вода. На следващата година в градския парк се появяват фонтани и ефектът е забележителен – временната инсталация привлича хора от целия град с множеството фонтани, маси за пикник, плажни чадъри за безплатно ползване, съблекални и тоалетни.
Хората се събират, сядат под чадърите, вадят кошниците с храна и гледат как децата им играят. След облагородяването, 80% от посетителите в парка са хора, които не са го посещавали преди, но биват привлечени от приветливата атмосфера. Градската управа решава да повтори успеха и в други паркове на града.
