С подпалването на приюта за кучета във Варна и скорошните случаи на отровени домашни кучета в София, на хоризонта на общественото внимание отново изгря старата тема за отношението към животните, убийствата на кучета, храненето на бездомни животни и т.н.
И отново започнахме да дъвчем темата между зъбите си, да плюем, да ръмжим, да точим лиги, да хапем и да разтегляме аргументи като разтопен кашкавал в устите си.
А извън уютната стая на глобалната мрежа, кучета продължават да гладуват, милостиви хора продължават да ги хранят, изроди продължават да убиват бездомните кучета безнаказано, селяни да возят домашните си любимци на покривите на колите си, питбули да убиват деца.
Нека без да ставаме емоционални по темата, което е трудно, да изложим някои факти.
Факт номер 1: Вината за съществуването на бездомни кучета е на хората. Тя тежи на рамената на безотговорните стопани и на безхаберните политици.
Факт номер 2: Никой не иска да се страхува, докато се прибира в късна доба – нито от крадци, нито от агресивни извънземни, нито от изнасилвачи, нито от тиранозаври, нито от глутници кучета.
Природата се е погрижила за тиранозаврите, Вселената – за агресивните извънземни, обществото и държавата (т.е. ние) не сме се погрижили за крадците, изнасилвачите и кучетата.
Факт номер 3: Никой не изпада в еуфория, ако нагази в кучешко лайно с новите си обувки, пък дори и със старите.
Аз лично не се радвам и ако нагазя в човешко такова, пък било то и детско. В същото време, редица стопани не прибират екскрементите на кучетата си и редица мами изакват отрочетата си в градинките и парковете.
Факт номер 4: Има разлика между хората и кучетата, както има разлика между язовците и жирафите (междувидова), момчетата и момичетата (полова), австрийците и нигерийците (расова), 20-годишните и 80-годишните (възрастова), мюсюлманите и християните (религиозна), чистачките и мениджърите (финансова), българите и американците (национална), Стивън Хокинг и Нора Недкова (интелектуална).
И тук е време да обърнем внимание на:
Факт номер 5: Различието не е повод за лошо отношение. За да не използваме думички като дискриминация, сегрегация, расизъм, ксенофобия др., заредени с мощен емоционален заряд термини (тъй като ми се иска да се придържаме към фактите, а не към емоцията), различието не е повод за лошо отношение – втори път.
Натъртено, акцентирано и подчертано.
Защото ако историята ни е научила на нещо, то е, че откакто свят светува, обобщаването е пагубно за поколенията.
Както не всички мюсюлмани са привърженици на ИДИЛ, не всички жени са некадърни шофьори, не всички 20-годишни са самозабравили се нахалници, които не отстъпват място в трамвая на пенсионерите (от които не всички са отрудени хора, заслужаващи уважение по презумпция на възрастта), така и не всички улични кучета са зли. И не всички домашни са добри.
И тук стигаме до
Факт номер 6: Причиняването на смърт на друго живо същество е оправдано в определен брой случаи, но „убивам го, защото мога“, „убивам го, защото това ми доставя удоволствие“ и „убивам го, защото не смятам, че е редно да е тук“, не са сред тях.
И това би следвало да бъде морално и законово дефинирано правило, което да се защитава от всички, които заслужават да дишат кислорода на тази земя.
Защото ако убийството поради някоя от гореизброените три причини се толерира, или също толкова лошо, не се наказва, то Патрик Бейтмън от „Американски психар“ би бил прав да убива скитници, защото са излишни.
А все си мисля, че всеки, който е чел книгата на Брет Истън Елис или е гледал филма, режисиран от Мери Харън, би се съгласил, че това, което прави Патрик, не е съвсем ОК.
Е… линчувайте ме за сравнението, но това, което са направили хората, запалвайки кучешки приют с ясното съзнание, че ще изгорят живи кучетата там, не е ОК по същите тези правила.
И ето, че стигнахме до последния в тази статия:
Факт номер 7: Преднамерената жестокост към животните е неоспорим и категоричен белег за тежка психопатия.
Контрааргументите от типа на „жестокост към животните е и убиването на комари и месодобивната индустрия“ са безлични и невалидни, защото между сплескването на комар в полусъница и трезвото, осъзнато подпалване на кучкарник, има разлика.
Между изяждането на порция пилешка пържола и целенасоченото отрязване на кучешка лапа – също.
И ако е необходимо да се обяснява защо – може би всичко изказано и изписано по темата е било безсмислено.
Може би случаят с подпалените кучета застрелян голдън ретривър във Варна не заслужава мобилизирането на социалната енергия, както не са го заслужавали случаите със застрелян от упор голдън ретривър, отново във Варна, или този, в който самоед беше застрелян на плажа.
Може би това е просто поредната дребна случка, случайно попаднала в общественото полезрение, която ще повдигне някои теми за ден, два и ще отшуми – тихо, неусетно и безвъзвратно.
А може би някога някъде, подпалвачът или подобен нему ще носи своя законно притежаван пищов, когато излиза на пазар и някоя некадърно шофираща жена ще го засече.
Той ще й бипне, тя ще е нервна, ще го напсува, той ще извади законно притежаваното оръжие и ще я гръмне.
Вярно, измислен сюжет, но дали е толкова невероятен?
Надявам се. Не знам. А може би, някой прилежен гражданин, който смята, че мястото на кучетата не е в градинката, ще види,че кварталната кучка зад пицарията (която онези изроди, пицарите, хранят с остатъците) е родила и ще реши да вкара гражданското си самосъзнание в действия.
И може би ще купи отрова, която не е трудно достъпна и може би ще я разпръсне около пицарията с идеята незаслужаващите да живеят кутрета да се отровят докато е време (щом няма кой съвестен гражданин да ги евтаназира, както е редно и човешко).
И може би в контейнера на другия ден, до пликовете с празни бутилки от зехтин и огризките от печени чушки, ще има и две бебешко-кучешки трупчета, но кой знае…
Може би 3-годишната Софи от същия блок, с пицарията, ще си играе зад блока същия ден с 5-годишния Мартин и родителите им ще се разсеят за момент и той ще каже „Я, какво е това?“ и ще вдигне нещо от земята и на нея ще й стане любопитно, защото на 3-годишните всичко им е любопитно, и може би ще налапа това, което са намерили на земята, защото 3-годишните лапат всичко, което им се стори интересно и може би…
Няма да продължавам.
Това са просто хипотези. Мрачни, жестоки, грозни хипотези.
Но ако ние, като общество, не гледаме с отворени очи към зараждащата се жестокост и ако ние, като общество, и държавата, като държава, не следим за спазването на закона (за справка: Законът за защита на животните е в сила от 31.01.2008 година и по неговата сила, чл. 62. (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г.) -„Който прояви жестокост към животно по смисъла на чл. 7, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв), и ако не оказваме натиск върху съществуващата, но неработеща зоополиция, то кой знае колко грозни, жестоки и мрачни хипотези, могат да станат реалност?
И въобще, въпроси много, факти – по-малко. И все пак сигурни.
Извод:
Ако бъдем добри диагностици на социалните заболявания и обръщаме внимание на малките статии от последните страници в ежедневниците, можем да станем специалисти по превенцията и по-рядко да се шокираме от големите заглавия на първите страници.
Бъдете здрави!
