Когато говорим за появата на нов живот, всички се препълваме с щастие и лицата ни се озаряват от усмивки. Дори бременността да е не винаги лека и понякога досадна, а самото раждане да е болезнено и дълго, всичко това има своя ореол, защото води до присъствието на нов човек в света. Всичко, свързано с този 9-месечен период е красиво и неприкосновено. Освен секциото.
Според статистиките, в България процентът на жените, родили с цезарово сечение, е прекалено висок на фона на други държави в Европа. Причината за това се отдава на лекарите у нас, които съветват пациентките си да се подложат на секцио, не защото това е необходимо, а защото за медицинския екип ще е по-лесно. От друга страна, виновни за този процент се оказват и самите родилки, които са избрали „по-лесния” път, вместо да се мъчат часове наред.
Излиза така, че жените родили чрез цезарово сечение, трябва да се чувстват засрамени от това, а „секцио” се превърна в мръсна дума. Когато стане въпрос за спомени от раждането, някои жени се колебаят дали да разкажат историята си, защото тя включва разрез в корема, тишина, изплакване на бебе и водене към реанимация. Всичко това за общо 10 минути. На фона на едно 16-часово естествено раждане, няма как да не изглеждате като разглезена принцеса, нали?
Когато отривисто се говори за секциото с омраза, никой не се замисля, че има и други причини, освен лигавщината, заради които то да бъде извършено. Никой не помисля, че възвеличавайки нормалното раждане и връзката с бебето, което то създава, оставя хиляди жени в ситуацията да се чувстват недостойни майки. Оказва се, че тези, които раждат естествено, са светици, чиито бебета засукват от първата секунда, а другите са просто някакви роботи, които лягат под ножа, отървават се от извънземното в корема си и отиват на работа.
Първо, нека стане напълно ясно на всички, че цезаровото сечение не е толкова лесна работа. Става въпрос за истинска коремна операция, която носи след себе си рискове като белодробна емболия. Освен това, въпреки че не боли по време на самата интервенция, после нещата доста загрубяват.
Родих със секцио преди година и половина. В девети месец ме диагностицираха с тесен таз II степен, при който вероятността за увреждания на майката и плода при нормално раждане, е значителна. Лекарката ми обясни, че раждането със секцио би могло да спести редица критични моменти и неблагоприятни последствия, но никога не е настоявала да взема това решение. Напротив, тя беше напълно съгласна да ми позволи да опитам да родя естествено, но ме предупреди, че има вероятност да не успея и накрая пак да ме срежат.
Честно казано, не исках да се правя на ненужно голяма героиня. Намирах се в много добра частна клиника и бях попаднала на страхотен лекар, който не само реши репродуктивните ми проблеми, но и проследи бременността ми с грижа и усмивка. Нямах намерение да се съмнявам в диагнозата си или да проверявам дали пък няма да успея да го избутам това раждане. Изобщо не исках да го причинявам на себе си, още по-малко на мъничето в мен.
Разбира се, имах своите колебания и те възникнаха именно заради негативизма, витаещ около секциото. Хрумваха ми всякакви измишльотини – дали бебето ми ще ме обича, след като не е до мен в първите часове от раждането? Ще имам ли кърма? Ще бъда ли истинска жена, след като не съм преживяла контракции и не са ме шили отдолу?
Повярвайте, дъщеря ми по никакъв начин не е страдала от появата си с цезарово сечение. Главата й не беше издължена като патладжан, а на мен кърмата ми дойде толкова бързо и в такива количества, че бях готова за дойка. Раздвижих се преди всички други в стаята ми, дори правех леки упражнения. На втория ден вече бях извън реанимация и бебето стоеше при мен постоянно. На петия ден ме изписаха, а след 2 седмици вече спортувах. Дори няма да споменавам колко беше доволен мъжът ми от това колко непокътнати остават някои интимни части, когато бебето излезе през корема.
С две думи, доволна съм, че не се подадох на безумни внушения, а послушах съвета на лекаря си. Ако му имате доверие, така трябва да постъпите и вие. Всички хора сме различни и историите на Катя, която е родила вкъщи и мрази секциото, не ви трябват. Не са ви нужни призивите от форумите, че няма по-хубаво нещо от естественото раждане и че от цезарово сечение няма да се възстановите почти година. Не ви трябва нищо от тези глупости – важна сте вие.
Ако са ви препоръчали секцио или вече сте преминали през такова, нима сте по-малко майка от останалите? По-малко ли ще обичате детето си, по-малко ли ще се грижите за него? По-нисък ранг жена ли ще се чувствате, защото не сте се напъвали цяло денонощие?
Хайде стига с тези догми. Естественото раждане е невероятно изобретение на природата и уникално по рода си преживяване, но това не прави секциото грозно и осъдително. Напротив, напредването на медицината е спасило не един и два живота и не можем да махнем на този факт с лека ръка, само защото със секциото се спекулира.
Не можем и да отречем, че фиксацията върху това непременно да родим естествено, може да доведе до ужасни последствия. Болният стремеж към натурален живот е причина за смъртта и на бебета, и на майките им, решили да опитат да родят в дома си без помощта на медицински екип.
А решението на вечния спор между нормално раждане и цезарово сечение е съвсем лесно. Бъдете разбиращи и бъдете добри, защото всички сме майки, независимо от начина, по който децата ни са се появили на този свят.
