Магазинът като безплатен детски кът и продавачката като Торбалан

| от Ния Лазарова |


В студентските си години поработих известно време (близо две години) като продавачка. Или както тогава началниците се опитваха да ни внушат – “продавач-консултант”, който пребивава в пространството на мола единствено за да превърне в реалност всички мечти на клиентките и, разбира се, да им вземе парите по възможно по-елегантен и ефикасен начин.

За този период установих със сигурност няколко неща:

*Това не е лесна работа – 12-часовите смени правят краката и мозъка ти на пихтия;

*Колкото нелюбезни продавачки има, толкова са и кривите клиенти, които влизат в магазина, подминават с намусено и безразлично лице усмивката ти и поздрава “Добър ден”, като те игнорират през целия си престой в магазина;

*Колкото повече избор имат жените, толкова повече се объркват;

*Любимото място за провеждане на разговори по телефона от всякакъв характер е в без значение какъв магазин;

*Мъжете, които сами обикалят магазините, избират и купуват за приятелките/партньорките си дреха или аксесоар като подарък (и знаят точно какво ще им хареса, както и какъв размер да вземат), никак не са малко;

*Процентът родители, гледащи на магазините и моловете като на безплатен детски кът, е екстремно висок;

*Възпитателният метод “Недей сега така да правиш, че тая какичка ще ти се скара и изгони” е типичен за всички, описани по-горе родители.

*Родителите, които безцеремонно оставят плачещите си бебета в количка по средата на магазина (или пред него) и спокойно се отдават на разглеждане и мерене, също не са малко.

С колегите ми винаги сме били жестоко скандализирани от последните три, описани по-горе явления.

Пределно ясно ми е, че да си родител не е лесно, че понякога зверски ти писва, но не можеш да “избягаш” от отговорност и от детето, както и че дори и много да се стараеш, не можеш винаги да постъпваш правилно и педагогически коректно.

И все пак…

Не мога да спра да се чудя какъв точно урок даваш на детето си, като ползваш някоя продавачка за Торбалан? Толкова ли не вярваш, че собствените ти деца биха имали повече респект от теб, вместо от някой напълно непознат, че да им обясняваш как, ако не слушат, друг ще им се скара?

Освен това не се ли усещаш как посяваш в тях семената на страха и притеснението от околните хора, които ще се развиват в грозни бурени, пречещи на детето да се социализира адекватно и да живее нормално в обществото, докато расте и се превръща във възрастен?

А за тези, които оставяха невръстни бебета да се съдират от плач, без да им обърнат внимание, ми е грозно дори да се сещам… Че това е съвсем малко човече, което е изцяло, на 100% зависимо от грижите на родителите си! Да, ревът му сигурно вече е ужасно досаден за майка му, която го слуша постоянно вкъщи, но никой не плаче, защото му е добре, дори и бебетата! Щом реве с пълно гърло, значи нещо го тормози и да го зарежеш с количката някъде, за да се “измори и кротне”, ми се вижда безсърдечно.

Да, всеки родител си го знае и си има свой метод на отглеждане на деца, но ако видите майка или баща да крещи или бие дете на улицата пред вас, как ще се почувствате? Не много добре, нали? Точно така се чувствахме и ние с колегите, когато в магазина редовно сме ставали свидетели на най-различни родителско-детски драми, в които по-големите и уж отговорни налагаха грубо волята си.

А когато стоиш и някой те сочи пръст с думите “Дръж се прилично или какичката ще ти се скара и изгони!”, ти става толкова неловко, че не знаеш какво да кажеш и само смутено се усмихваш.

Та, мили родители, уважаваме ви и се опитваме да ви влезем в положение, но опитвайте се от време на време да се поглеждате отстрани, за да видите как изглежда поведението и отношението ви към децата, че и околните хора. В противен случай “потъвате” в родителството и грижите покрай него и може би не осъзнавате как сами се превръщате в Торбалан, който пък не е приятен нито за децата ви, нито за останалите хора.