Една вечер в поредния опит да заспим навреме и сами със себе си се запознахме с Макс. От раждането си Макс бил особено дете. Всички го намирали някак странен. Когато пораснал достатъчно, започнал да изпитва дори вина, заради това колко трудно заспивал. Никой не знаел ,че в главата му жужат безброй мисли и причудливи идеи и те не му дават мира.
Настъпила пролетта на осмата му година, когато семейството му решило да го изпрати на село след края на учебната години. Мама и татко предположили, че общуването с животните и природата ще го отдалечи от заобикалящата го среда и ще го приземи в скромните му осем години. Първоначално Макс се уплашил, не се бил отделял от семейството си. За негово огромно щастие му позволили да вземе Руфи със себе си. И така още в първия ден на лятната ваканция Макс, кученцето Руфи и един не голям куфар се качили на влака за село.
Селото не било далеч, не било и голямо, но се намирало сред чудни гори и поля, където вероятно дори бродели елфи. Още на гарата Макс забравил за своите страхове. Там той потънал в широката усмивка на дядо и топлата прегръдка на баба. И сякаш за да подсилят усещането за приказност го взели с каруца. Няма да споменаваме за вкусотиите за които Макс не бил и сънувал, за гостоприемните съседи, които редовно му пълнили джобовете с плодчета и бонбони, за приятелите на Руфи, които редовно се навъртали около къщата. Той дори и не предполагал какво ще му се случи през един на пръв поглед обикновен следобед. Унесен в игра с животинките и гонейки буболечките Макс попаднал на странно място.
Изоставена ферма в края на селцето, където сякаш не бил стъпвал човешки крак от векове. Погледът му се спрял на старата плевня. Полуотворената и врата сякаш го канела да влезе. И Макс влезнал. Колко изненадан останал, когато намерил там едно колело. Покрито с прахоляк и сякаш ръждясало, на пръв поглед обикновено, колелото сякаш канело Макс да го пипне. И Макс го направил. Колелото потреперило, изтръскало се от прахоляка и от този момент започнало едно вълшебно приятелство. Колелото не било обикновено, а вълшебно и златно и дори можело да говори. То било истински щастливо, че е спасено от забрава именно от Макс, странното на пръв поглед дете, което заспивало трудно. Макс и колелото дълго си говорели, всеки разказал за себе си.
Макс разбрал, че за вълшебния си приятел не бива да споменава на никого. А как щели да се срещат? Колелото можело да покаже на Макс необятни и чудни светове, да го запознае с всякакви същества. Единственото му условие било всяка вечер, точно в осем детето да е в леглото готово за сън. Макс не попитал защо, побързал да се прибере и с нетърпение зачакал часовника да покаже осем. За почуда на баба и дядо точно тогава той си легнал. Те дори си помислии, дали не е болен, това никога не му се било случвало. Макс затворил очички и зачакал нетърпелив. Сякаш минала цяла вечност, когато ненадейно се появил новият му приятел.
-Здравей Макс! – казало колелото. Дано не съм се забавил много. Аз знам, че всяко дете има места които иска да види. Кое е твоето място?
-Винаги съм мечтал да посетя друга планета, но това сякаш е невъзможно. – отвърнало с притеснение момчето.
– За мен няма невъзможни неща. – засмяло се колелото. Качвай се и се дръж здраво.
Двамата посетили не една а цели три чудни планети. Едната била дори от желе а нейните обитатели се пързаляли вместо да ходят. Хранели се само с течна храна, но били толкова дружелюбни, че на раздяла подарили на Макс три варела с трицветно желе за ядене. На следващата вечер двамата приятели странствали в страната Великания, където единствения риск бил да не ги настъпи някой великан. Там Макс се запознал с Жил и Били, великански деца, на неговата възраст, които обаче били с размера на триетажна къща. Дълго било лятото за Макс. Най – великолепното, което е имал до сега. Никой не могъл да си обясни, как така, се решил проблема със заспиването от само себе си. Но и никой не питал.
Детето било щастливо и това им стигало. И така с моя син всяка вечер съчинявахме нова история, разбира се много по цветуща и изпъстрена с въображение. Измисляхме си до момента в който му се доспи. Тогава оставяхме края отворен за следващата вечер и така Макс все още пътува със своя стар приятел вълшебното колело. Телевизора също си почива.
Главният герой може да бъде и момиче и да получи свое име. Макс е името на най-добрия приятел на моя син. Всичко хубаво!
Приказката е част от конкурса на Mamamia.bg „Напиши ми приказка“.
