Анджелина Джоли: „Да, трудно е да си сам.“

24 октомври, 2017 13:53 | от Mama Mia/по материали от БГНЕС | Извън гнездото

По повод последния си филм, посветен на Камбоджа, Анджелина Джоли даде ексклузивно интервю и разказва защо една американка иска да даде справедливост на един народ, който не е неин.

„Всичко дължа на Камбоджа. Влюбих се в тази страна по време на снимането на филма “Tomb Raider”, разказва Джоли и добавя: „Преди да отида там ми разказваха ужасяващи неща, които народът е преживял. Очаквах да видя тъжни и ядосани хора, но срещнах доброжелателни и щедри хора.

Обратното на Холивуд – където има само егоизъм и движещата енергия са само парите и славата. Изведнъж разбрах, че за нищо на света не искам да приличам на предшествениците си от Холивуд.

Тази страна изцяло ме промени и ме направи по-скромна, по-смирена. Накара ме да си задам въпроси за мен, за останалите, даде ми душевен мир, от които имах толкова нужда. През 2002 г. осинових Мадок, който беше сираче. Без Камбоджа може би никога нямаше да стана майка“

„Искам децата ми да са граждани на света, да се чувстват добре навсякъде и да уважават останалите“, така Анджелина Джоли отговаря на въпроса, че оставя впечатление, че живее между два полета и как се грижи за образованието на децата си.

„За мен образованието е да се потопиш в действителността. Шайло в момента учи камбоджански, Мадок германски, руски и корейски. Вивиян арабски. Ходят на училище, независимо дали са вкъщи, или някъде по света. По време на снимането на филма в Камбоджа, пристигнаха техните ежедневни преподаватели и освен това ангажирах и местни. Децата приеха много радушно местните преподаватели. Направихме училище от дървено бунгало, обградено с оризови полета.

Когато Мадок и Пакс приключваха със задълженията си, идваха на снимачната площадка. Най-трудното в този живот е стягането на багажа. Това е истинска военна операция. Винаги липсва по някой чифт чорапи. Но, станах майка за пример. Моят свят на техните години беше много малък. Бих искала да имах живот като техния…“

На въпрос как вижда бъдещето тя отговаря, че е прекарала тежка година. „Прекарах една много тежка година. Вкъщи децата ми имаха нужда от мен. Освен хуманитарната работа, през последната година, изцяло се посветих на тях. Не се оплаквам, обожавам ролята си на майка. Когато пожелаят да се върна на работа, тогава всички заедно ще тръгнем на път.

За момента се опитвам всячески да запазя равновесието. Да, трудно е да си сам. Никога не си представях да стигна до там, където съм днес. Представях си едно по-различно бъдеще. Всяко човешко същество в един или друг момент се надява нещата да се случат по друг начин.

Това, което днес има огромно значение за мен е, когато се събудя да знам, че децата ми са в добро здраве и щастливи. А що се отнася до мен, стискам палци да продължа да съм добре, въпреки данданията през последните месеци…“