Колет и Скот Столър на пръв поглед имат мечтаната кариера. Те пътуват по света шест месеца годишно като им се плаща, за да публикуват снимки, видеа, новини и блог постове на сайта си и в социалните медии.
Техният Instagram акаунт (@Roamaroo) е ярък колоритен монтаж от перфектни моменти – спускане с каяк в тюркоазени води, наздравици с чаши с шампанско на балкон, излежаване прегърнати на девствени плажове. Но, както казва Колет, зад кулисите нещата не са толкова лъскави, колкото изглеждат на снимка.
Често те са на плажа за много кратко, колкото да направят необходимите снимки.
Въпреки че средностатистическите служители в офис надали ще тръгнат да им съчувстват, по нейни думи животът на един „инфлуенсър“ изисква неуморна и усърдна работа: хиляди хора се конкурират за едни и същи маркетингови бюджети.
Броят на хората като семейство Столър – инфлуенсъри в социалните мрежи с огромна аудитория, както и този на компании, които изгарят от желание да използва техния успех, нараства бързо и браншът еволюира.
Но много малко от тях могат да се издържат като правят само това.
Филип Трипенбах, мениджър по работата с инфлуенсъри в маркетинговата фирма Edelman, казва, че докато най-добрите могат да преговарят за астрономическо заплащане, тези, които са „просто доста добри“ на практика не получават нищо. Цената на средностатистически спонсориран пост според Adweek е около $300.
Колет и Скот живеят в Лос Анджелис и са съответно на 30 и на 34 години. Те вземат около 2000 долара на пост и печелят към 200 000 долара годишно. Повечето от тези средства влагат отново в техния бизнес.
Но, както казва Скот, тези неща не се случват ей така. Човек трябва да се бори за клиенти. От 50 предложения към клиенти само едно-две биват приети, освен това трябва да си упорит и с амбиция.
Двамата, които преди това са работили като инженер-мениджър и рекламен продуцент, стартират Roamaroo преди две години. Тогава те приключват седеммесечно пътешествие по целия свят, което са решили да направят с парите, спестени за втори дом, след като са слушали подкаст за приключенски почивки. Към края на пътешествието си те осъзнават, че последователите им в социалните медии са нараснали, и решават да превърнат номадския си начин на живот в бизнес.
Сега те си партнират с бордове по туризма, хотелски групи и други брандове, за да планират пътешествия, които документират и публикуват на сайта си и в акаунтите си в социалните медии.
Публикуване срещу заплащане
Семейство Столър започва като се свързва с потенциални клиенти и сключва договори за писане и снимане на пътуванията им.
Сега, когато работят по пътуването до определена дестинация, например с конкретен хотел, това включва пълно покриване на всички разходи до екзотичните локации, плюс „такса за създаване на контент“.
Други компании просто искат техните продукти да присъстват в снимките, които двойката ще направи, например когато правят туристически преход край дома им в Калифорния.
Въпреки че клиентите могат например да определят колко Instagram постове да включва договорът, двойката има последната дума какво да напише и кои снимки да публикува.
Семейство Столър твърдят, че брандираните постове представляват около 25% от съдържанието им в социалните медии, а сега, когато си търсят още повече ангажименти, компаниите също идват при тях с предложения.
Това означава в повечето случаи планиране във връзка с клиентски дестинации, вместо те сами да избират дестинацията. Когато пътуват, по думите на Колет „повечето време минава в снимки. Рядко имаме време да се ‘отпуснем’ при работни пътувания, но понякога успяваме да добавим по един ден накрая (за наша собствена сметка), за да разгледаме мястото.“
Доход от средната класа
Кит Уистлър и Джей Ар Суичграс, друга двойка от южна Калифорния, която обича пътешествията, са събрали над 150 000 последователи в Instagram, докато документират номадския си начин на живот в акаунта @IdleTheoryBus.
Той включва плуване голи в поточета, туристически преходи из американските природни паркове и звездобройство сред дивата природа.
Наближаващите 30-годишна възраст калифорнийци са експериментирали с това да се издържат като инфлуенсъри през 2015 г. след три години на път в оранжев VW кемпер, който е служил и като техен дом, но бързо се отърсват от илюзиите.
„Не можеш да се изхранваш от това да продаваш 150 000 последователи на брандове“, казва Кит. „Всъщност можеш, ако всеки твой пост е спонсориран, или ако желаеш да живееш на прага на бедността.“
Сега те имат само един дългосрочен договор с компания за бутилиране на вода, която са се ангажирали да позиционират в снимки веднъж месечно и която осигурява около 10% от доходите им.
Останалият им доход, който описват като „типичен за средната класа“, идва от продажби на издадената от тях книга със снимки и истории, както и от фотографиране на недвижими имоти за маркетингови брошури и ръчен труд.
„Изградили сме реални взаимоотношения онлайн през годините с хора, които уважават нашето изкуство и искат да създаваме още от него“, разказва Кит. „Компаниите реално не могат да плащат достатъчно за това.“
Въпреки че да се издържаш като инфлуенсър е трудна задача, браншът еволюира бързо и няма категорични правила за каквото и да е в него, особено по отношение на заплащането. Ефективността на маркетинга чрез инфлуенсъри е трудна за изчисляване – изследване на Rakuten Marketing констатира, че 38% от брандовете не могат да установят дали дейността на инфлуенсърите наистина влияе на продажбите, а 86% не са сигурни как инфлуенсърите определят заплащането си.
Въпреки това, 75% планират да увеличат разходите си за инфлуенсъри през следващата година.
„В момента нещата са малко като в Дивия Запад“, обяснява Трипенбах.
„Дали това е начин, по който можете да печелите пари?“ пита той реторично. „Определено. И източникът на тези пари ще се увеличава все повече. Но ако наистина искате да правите това, трябва да бъдете изключителни. Трябва да привлечете вниманието ми, когато се събуждам сутрин и скролирам из Instagram. Конкурирате се с видеото на моята племенница, прохождаща за първи път. Трябва да достигате и надминавате такава силна емоция“.
