Най-хубавите неща се случват непланувано е клише, защото е истина. Докато гледам из Фейса как приятели продължават да се радват на слънцето по всемъзможни плажове и преоткриват нови кътчета на света, моите планове се разпростират до ходене до магазина по-късно днес.
И така, когато Теодор се събуди в 5:30 СУТРИНТА (за пореден път) се приготвих за един дълъг ден. Докато не влязох при него в стаята и той не ме хвана за ръка и не си заспа отново. Чак до 7! Добре, това начало вече ми харесва. Извика ме с усмивка хванал под мишница двете колички, с които си легна да спи снощи и една книжка. Отиваме в хола, по пижами и бръмчащи по стълбите.
Започва дива игра – коли, вклакове, животни, папагали. Продължава със скоци по дивана, придружени от буен смях и бухване в купа възглавници. Скок – Бам – Хахахаха, скок – бам – хаххахаха и така. Веселба. Когато му се размъти достатъчно мозъка мина на плуване на сухо стил гъсеница без крила. Мята се по дивана и хвърчат възглавници. Чат – пат ме привиква да ме гушне, хванал се за въображаема шамандура и размахващ крака, за да се държи над водата. Николай го пита дали обича мама – звънко и уверено отговаря с ДАААА.
„А обичаш ли тати?“ – НЕЕЕЕ. Бързо откри позитивното в това му изказване като заключи, че щом е така МАМА ще му сменя наакания памперс. Смехът не спира, пия кафе и ЗАКУСВАМ, на спокойствие. Баща му е приватизирал влакчето, докато Тео бие рекорда за плуване в категорията гъсеница на сухо.
Трудно ми е да си представя по-хубава неделна сутрин. Музиката свири, мирише на препечени филийки хляб с шарена сол. И така, радвайки се на изгрева Теодор казва първото си съзнателно „изречение“. Отдавна чакам този момент, книгата със спомени чака жадна за този велик момент, отбелязващ новия етап в живота на този подрастващ младеж. И ето, на 22ри октомври, Теодорчо изръси с умивка и жар в очите: „МАМА АКА!“…
Баща му се залива от смях, аз седя с отворена уста. Че чак го и повтори. Очаквах нещо от типа на: „Наистина ли небето е синьо, защото когато светлината преминава през атмосферата газовите молекули поглъщат по-лесно синия цвят и той става доминиращ?“. Или поне едно „Мама е най-добрата на света, освен като ми вика“. Вместо това записах в книгата „Мама ака“.
Текстът на Цветослава Христанова е публикуван с изричното съгласие на автора. Той е част от книгата на Цвети Христанова „В малките часове“.
