Тази сутрин, докато разглеждах последните публикации от приятели във фейсбук, попаднах на спонсорирана статия с интересното заглавие “Защо датските бебета плачат по-малко”. Повдигайки високо в учудване вежди цъкнах на линка и се зачетох в това, което още на втория абзац определих като пълни глупости.
Трябва да направя уточнението, че материалът бе написан на английски и подобни заглавия има адски много, както и най-различни книги на темата как да бъдеш родител като датчаните. Вярно е, че тази нация има доста различен от българския подход и нагласа не само към гледането на дете, но и към самата бременност и майчинство. Но засега ще се съсредоточа само върху това защо бебетата в кралството не плачат.
Напредвайки по изпълнени с клишета редове, стигнах до корена на статията, а именно – то не е ясно защо датските бебета плачат по-малко, но има няколко “предположения” по въпроса.
А как изобщо е “изчислено” колко по-малко плачат датските деца? По някакви си странни научни наблюдения, изследвания и т.н. Звучеше от рода на “учени от Магаданския университет откриха, че шарените котки мяукат повече в 4 ч, сутринта, отколкото едноцветните”.
Та, след като се оказа, че точна причина за кроткостта на датските бебета няма, реших все пак да видя какви са догадките.
Сред тях бяха интересни предположения, че може би било нещо от гените. Все пак датчаните са известни като една от най-щастливите нации в света и трябва да ви кажа (като човек, живеещ и работещ в страната) има своите здрави основи. Основният стълб, крепящ датското щастие, е работната седмица с 36 работни часа. Извънредният труд се заплаща допълнително по фиксирани правила.
Друга причина е изключително стройната и добра (към гражданите) социална система. НО – тук искам дебело да подчертая това “но”, тя се дължи на доста високия процент данъци, които ЗАДЪЛЖИТЕЛНО плащаш, щом работиш в страната и още – можеш да се възползваш от тази система, само ако си регистриран гражданини имаш cpr номер, за който повече можете да прочетет в предходна наша статия тук.
Изобщо не можеш да си правиш илюзии, че ще дойдеш в Дания, ще бачкаш нещо “на черно”, няма да плащаш данъци и ще спестиш едни пари, с които да се върнеш в родината. Не че е невъзможно, разбира се, че вече всичко навсякъде е възможно, но е ив Дания подобна схема е зключително трудна за изпъление и рискова, защото като те хванат (което е въпрос на време), законите са железни и действат забележително пъргаво.
Най-честият сценарии е 14 дни в затвора, директно след това дело, огромна глоба и моментално връщане в страната, която ти е издала паспорта и минимум 6 години забрана за връщане в кралството.
Лично аз обаче за времето си, прекарано в Дания, мога да кажа, че основната причина за щастието на местните е във философията им за живота. А тя най-общо казано се състои в това, че нищо не е чак толкова страшно, не се взимай много на сериозно, не си навирай носа в чуждите работи и приемай хората по това дали ти създават проблеми или не. Ако някой работи съвестно и спазва установения ред, няма значение какъв е цветът на кожата му, облеклото или вероизповеданието му.
Абсолютна лъжа е широко разпространеното от едно време твърдение, че в Скандинавието имало най-голям процент самоубийства или че хората винаги те гледат по различен начин, като те усетят, че си емигрант. Хората ще те гледат по различен начин и ще ти направят забележка, ако си изхвърляш боклука на улицата или се държиш агресивно.
Да се върна обаче на статията за плаченето на датските бебета.
Освен гените на датчаните, беше посочена като причина за спокойствието на малките високия стандарт на родителите и платено едногодишно майчинство на майката. На този абзац вече бях готова да спра да чета статията… Първо – че у нас в България няма ли една година платено майчинство и след това още една година платено, само че на минимална работна заплата!?Ако си се осигурявала на достатъчно добра заплата последните две години преди да родиш, ще взимаш изключително добро майчинство в продължение на 12 месеца!
Второ – подобно твърдение за Дания е вярно, но не точно. Какво имам предвид – тук размерът на майчинството и периода, за който се изплаща, се определят (о, каква изненада!) основно от трудовия стаж – колко време, на каква заплата, в частна фирма или в държавно дружество (в първите условията се определят от работодателя и се запознаваш с тях, като подписваш договора си за работа, във вторите се изплаща пълен размер на заплатата по време на цялото майчинство).
Има една фиксирана сума, която се взима 4 седмици преди термин (изплаща се след като е преминало раждането) и 14 седмици след това, но тази сума отново зависи дали имаш поне 120 работни часа за поне 13 седмици в страната.
Подобно смело хвърлено твърдение създава погрешното впечатление, че всички майки в Дания в продължение на една година взимат някакви баснословни майчински. Има, разбира се и такива случаи, но не всички са така. Има си специален сайт, обслужващ гражданите, където всяка жена може да види автоматично изчислено какъв ще е размерът на майчинството ѝ и за какъв период ще го получава.
Друго изключително важно уточнение е, че върху майчинските също се начислява данък, който както вече споменах, не е никак малък и процентът му зависи от самите ти доходи.
Трябва да ви кажа, че в Дания са много малко жените, прекарващи цяла година в майчинство. Огромен процент майки се завръщат на работа, а детето се дава на детски ясли (които са като излезли от приказк) или се гледа от бавачка (услугите на които са ужасно скъпи).
Та, в крайна сметка статията не даде точен отговор защо датските бебета са по-щастливи, тихи и усмихнати от всички останали по света, но нахвърля няколко доста глупави предположения за това явление, което дори не е ясно дали е вярно.
Под поста с материала във фейсбук имаше над 1000 коментара и си направих труда да изчета водещите от тях, които съвсем логично опровергаваха огромна част от написаното и различни датски майки обясниха как децата им са също толкова ревящи и неспокойни както и всички останали, а страната има своите големи предимства, но в никакъв случай не е всичко перфектно и безгрижно.
Личното ми послание, особено на бременните и на майките, да не се подлъгват по подобни заглавия, с които интернет е пълен и не дават никаква полезна информация, а само целят трупане на кликове. Точна формула за отглеждане на здраво и щастливо дете никой няма да ви даде и бъдете сигурни, че никъде по света не се отглеждат перфектни деца-еднорози, които не плачат, не се тръшкат и не създават главоболия.
Също перфектен живот няма. Е да, в някои точки на света е доста по-тежко и трудно да си жена и майка, а в други по-лесно, но никъде не получаваш нищо даром, а трябва да си спечелиш парите и да си заслужиш спокойствието.
Така че карайте го спокойно, гледайте вашия собствен ритъм на живот и се вслушвайте в себе си. Със сигурност така много по-успешно ще намерите начин да се справите не само с ревящо бебе, но и с всички останали проблеми, вместо да спазвате нечии чужди (и съмнителни) съвети.
