Знаете ли колко тежи вината в една човешка душа? Трудно е да се определи, разбира се. За едни чувството за вина е непреодолимо толкова, че не могат да продължат живота си по този начин. За други вината е тежка колкото куфар, който не е приятно да носиш, но все пак се справяш. Трети не се измъчват от вина поради тотален непукизъм, измислен позитивизъм или тежко психическо заболяване.
Преди седмици в живописното ни село Триград се случи една трагедия. От онези, които те жегват силно, право в сърцето, защото неминуемо те карат да се замислиш колко наистина е тежка вината за едно човешко съзнание. И нещо още по-тъжно – колко точно могат да бъдат жестоки хората?
На 9 юли 16-годишният Кристиян се мята на колата на баща си и въпреки че е непълнолетен и няма книжка, тръгва по завоите от селото към известното Дяволско гърло. Явно там е чакал именно дяволът, защото младежът блъска пет човека, от които две деца, тъй като кара бързо и не успява да спре. Всъщност, не само това е причината – участъкът до пещерата е крайно опасен за пешеходци, защото липсва тротоар, осветление и всякаква видимост.
В паниката си момчето оставя колата и телефона си и бяга в гората. Изчезва безследно, докато преди два дни не е намерен от баща си мъртъв под 120-метрова скала. Вчера беше погребението на едва навлизащия в живота Кристиян, за когото смятат, че е извършил самоубийство.
Цялото семейство, което тийнейджърът удря с автомобила, е добре и без опасност за живота. Кристиян обаче не е знаел това. Той е видял ужасните последици от глупавата си, необмислена постъпка и е помислил, че е сторил най-лошото. За това 16-годишно момче най-лошото и непростимо е да бъде убиец.
Ето тук идва и най-драматичната за мен част от историята – онлайн отзвукът от този случай. Отворете произволно коментари под статия или статус в социална мрежа по тази тема, за да разберете какво имам предвид. Тези коментари са жестоки. Те казват, че момчето е виновно и заслужава тази съдба. Обвиняват родителите на това дете, въпреки че днес за тях всичко е черно.
Не е ли твърде парадоксално всичко това? Не е ли твърде цинично? В една държава, в която най-големите престъпници не лежат и ден в затвора, един тийнейджър прави импулсивна грешка и без особени колебания заплаща за нея със собствения си живот. Момчето е мислело, че е причинило смъртта на други човешки същества и това е нещо, което не е успяло да приеме.
Извинявайте, но в какво точно обвиняваме родителите? Че са отгледали един чувствителен младеж, който е готов да заплати за грешката с живота си? Огромна грешка, признавам. Грешка, която можеше наистина да вземе и други жертви. Но все пак грешка на дете.
Виновни ли са наистина родителите за това, че синът им взима колата без тяхно знание? Всички, които си спомнят тийнейджърските си години знаят, че отговорът е отрицателен. Ще си спомните и много по-лоши неща от пубертета, сигурна съм. Тогава ще ви стане още по-мъчно за Кристиян.
Защото докато сега си припомняте за онези луди години, вие имате дом, работа, семейство. Имали сте късмета да пораснете. Кристиян няма този късмет. Срещу него е цялото спокойно облегнато на дивана общество във Фейсбук, което може само да упреква и да се оплаква. Срещу него е и прекрасната инфраструктура по пътищата – тази, която не дава на туристите място, където да вървят и видимост, която да ги предпази.
Ето защо ви съветвам да не бъдете от злобните коментатори на тази трагедия. Грозно е и напълно неестествено на фона на всички безнаказани безумия у нас. Срамно е, защото у нас войната по пътищата е взела хиляди жертви, но на колко от причинителите това им тежи до болка, до краен предел? Колко от тях са просто деца и колко са вече пораснали нагли пияндета и наркомани? Колко от тях имат ценностна система?
Някак е окей светило в гинекологията да се напие и нашмърка, да яхне BMW-то и да го забие със завидна скорост в някакво Bentley в аварийната линия на магистралата. Тогава правим група във Фейсбук и защитаваме лекаря, на когото видимо не му пука за случилото се. Поне така изглежда, защото днес преглежда пациенти сякаш нищо не е станало, а от извинение няма и помен.
Обаче хич не можем да приемем, когато добро и възпитано момче предизвика инцидент на пътя. Въпреки че неговото извинение към пострадалите е от най-истинските, най-тежките и най-тъжните. В него има повече морал, отколкото във всички политици, взети заедно.
