Нека да започна с едно уточнение: този текст може да съдържа елементи от: мрънкане, ропот, носталгия по минали времена и възмущение с нотки на феминизъм.
Снощи спирам на бензиностанция, за да заредя колата. Оглеждам се за момчетата, които да налеят бензин, но не се виждат никъде, затова ловко забучвам маркуча в дупката на колата. На път към единствената работеща каса, вървя паралелно с млад мъж с каска за мотор на главата. На половината път до касата, той леко ме избутва, забързва крачка и се курдисва на касата, за да си купи цигари. Докато стоя зад него, отзад се нареждат още двама мъже. Плащам с карта, но с едно неадекватно движение разсипвам на земята целия си портфейл и след секунди по пода се въргалят карти от ИКЕА, ЕКО, Лукойл, Shell, Луфтханза, Unicredit, стотинки от българска, унгарска и перуанска валута, някакви изсъхнали листа и още няколко дребни предмета. Нито един от тримата мъже наоколо не помръдва. Нагъзурчвам се и започвам да събирам изпопадалите нещица.
Поглеждам се в огледалото, за да видя дали не съм нелеп урод, от когото мъжете изпитват неудобство, затова странят. Не съм урод, или поне не повече от последните няколко години. Значи проблемът е другаде. Според мен – в майките.
Наскоро мои познати, момче и момиче, се връщат от море. Момичето мъкне куфар, в който очевидно има поне индийски слон, а момчето си свирука до нея, метнал на гърба си нещо като ученическа раница. На въпроса дали тя носи целия им багаж, той отговори, че си носи само нейния, а той – неговия.
Друга моя позната миналата седмица падна с велосипеда си на „Гурко“. Минаващ по тротоара мъж я погледнал, погледнал и падналото колело, и констатирал: „Лошо“. В смисъл?
С възхода на феминизма и еманципацията на жените, много майки започнаха да възпитават своите момчета в самодостатъчност, давайки им самочувствие, чийто корени са неясни. Като че доброто отношение към жената, защото е жена, се е свряло някъде в последните редици на ценностната система, която много майки изграждат у своите мъжки отрочета. А резултатът от този тип възпитание е грозен и крещящ: няма по-уродлива гледка от мъж, който се държи пренебрежително или унизително с жена (като изключим някои сексуални ситуации по взаимно съгласие).
Може би подразнени от копнежа на жените към равенство, мъжете започнаха да ни третират наистина като равни – уви, в тинестия край на оста. Сякаш все по-малко мъже считат за необходимо да съблюдават изпълнението на някои елементарни жестове, засвидетелстващи джентълменско отношение: отваряне на вратата на жена, отстъпване на място, палене на цигарата й, сипване на питието й, плащане на сметката й т.н. Денят преди случката в бензиностанцията, двама келнери в две различни заведения, в Созопол и в София, на въпроса: „Може ли да ми донесе огънче?“, ми отговориха с озадачаващото: „Не пуша“.
Сигурно не е лесно да си мъж.
Представям си, трябва да бъдеш едновременно силен, корав, умен, финансово приличен, възпитан, с добри умения за водене на разговор, с изчистена емоционалност. Но знаете ли? Да бъдеш жена също не е твърде лесно. Дори само поради физиологичните функции на жената, които цял живот бърникат в мозъка й с хормоналните си пръсти. И заради всички отговорности, с които тя е натоварена: да бъде мила, нежна, красива, любяща, да бъде прилична домакиня, да отгледа деца, но в същото време – да ходи на работа, да печели пари, да плаща сметки и при необходимост да пренесе дивана в съседната стая по време на ремонт.
Та моля ви, момчета, поизтупайте малко прахта от представа за кавалера и ни задържайте вратите като минаваме. В замяна ние ще продължаваме да обезкосмяваме краката си и да раждаме деца.
