В последно време е повече от модерно да си хипстър, с всички идващи заедно с това атрибути. Един от тях, освен дежурните веган залитания, е велосипедът. Той осигурява готин, бърз и поддържащ формата начин на придвижване, еко е и спестява пари. Какво повече да иска човек.
Дотук всичко е супер, особено като си представим, че дори няколко човека днес са се накарали да слязат с мъка от любимите автомобили, за да яхнат колелото. Нямате представа колко ненавиждам гадните задръствания, зад които, освен Столична община, стоят и гражданите, които имат 3 автомобила за нуждите на 4-членно семейство. И в този контекст много, ама много се радвам на хората, които сутрин грабват колелото и отиват с него до работа, пък дори облечени с костюм. Кефя се, защото не само ни спестяват малко мръсен въздух и облекчават трафика, а защото представят един по-хубав, активен и свободен начин на живот.
И точно тук спирам с похвалите. Защото, нали знаете, много хубаво не е на хубаво, или поне у нас е така. Разбира се, това не важи за всички, но доста велосипедисти започнаха да се приемат като царете на пътя (и тротоара) и по никакъв начин да не се съобразяват с обстановката около тях.
Леката вражда между шофьори и велосипедисти съществува отдавна и тя не е тайна за никого. Спорът там се заформя от нападките, прелитащи от двете страни по адрес на уменията за управление на превозно средство в противниковния лагер. Освен това, доста от участниците в движението признават, че в него има страшно много нахалници, но колоездачите са на върха в тази класация. Те се нагаждат спрямо ситуацията, така че за тях червен светофар да няма – карат заедно с автомобилите, когато те са с предимство или пък пресичат като пешеходци, щом за тях свети зелено.
Е, да, вярно е, че някои от каращите колело нямат шофьорска книжка и освен това, никаква идея за правилата по пътищата. Факт е, че малко от тях носят светлоотразителна жилетка и каска, и често не им хрумва да вдигнат ръка, когато имат намерение да завият. Само че, нека бъдем честни и си признаем, че шофьорите са същата стока. И не само те, ами и пешеходците, които понякога просто получават неистово желание да пресекат Цариградско шосе.
Напоследък обаче наблюдаваме един друг феномен – това е завладяването на всякакъв вид пешеходни зони от велосипедисти. Можете да ги видите прелитащи през парка до Народния театър, в градинката на Кристал и къде ли още не. Ако пък попитате майките на малки деца, те ще ви разкажат най-детайлно как всяка пролет сърцето им се свива, защото хората с колелата излизат, а с тях и цялата им безразсъдност.
Миналата есен в Южния парк в София 6-годишно дете се отървава от по-сериозна травма само с охлузвания, след като е бутнато от преминаващ велосипедист, който дори не спира. Подобен е и случаят в парк „Мир и дружба“ в Студентски град, когато 4-годишно момче е ударено от по-голямо дете на колело. Момченцето е със счупена тазобедрена кост, а младият велосипедистът се изнизва от произшествието, насърчен от родителите си, които по това време са били с него. Добър пример, няма що.
Вече няколко години хора от различни краища на България алармират за случаи на пострадали възрастни хора и малки деца, след като буквално са пометени от волни по душа колоездачи. Преди няколко дни в болница е постъпил човек, блъснат от велосипедист на велоалеята до любимата за разходки през лятото Гребна база в Пловдив. Не е ясно дали пострадалият е вървял в частта, обозначена за колоездачи, но е факт, че ако има ограничение на скоростта, което се спазва от велосипедистите, нямаше да се стигне до постъпване в болница.
Варна не прави изключение, когато говорим за ударени от колоездачи пешеходци, особено в Морската градина. Там хората алармират за бясно препускащи велосипедисти, които не само карат бързо, но го правят и извън велоалеята, на оживени от семейства с деца места.
От КАТ също не се изказват ласкаво относно настоящото поведение на част от колоездачите. Според тях много от хората на колела не правят разлика между пешеходна и велопътека и не се съобразяват, че на пешеходните алеи трябва да слязат от колелото и да го бутат. Шефът на столичния КАТ Тенчо Тенев пък коментира: „Всеки ден има велосипедисти, които пресичат кръстовища на червено“.
Ясно ми е, че и този медал има две страни. Съвсем не ми убягва, че желаещите да се придвижват из големите ни градове с колело, са в опасност всеки ден, защото няма достатъчно обособени велоалеи по улиците и булевардите. Разбирам, че шофьорите на автомобили не се съобразяват с тях, както и с много други неща. Разбирам, че велосипедистите се качват на тротоарите, именно, за да си гарантират малко повече безопасност. Всички тези проблеми са ми ясни.
И щях с две ръце да подкрепям каращите колело, ако държавата беше уредила всичко друго, а беше оставила тяхната инфраструктура на произвола на съдбата. Обаче не е така. И тротоарите са разбити до окаяно положение, и по тях, както по велоалеите винаги има неправилно паркирали автомобили, но пешеходците и най-вече майките с колички не тръгват да ходят по шосето, нали? Просто начинът да си потърсим правата, когато се чувстваме онеправдани, не е в това да се бунтуваме с непозволени средства и пречейки на други, които с нищо не са виновни за създалото се положение.
Ето защо, ако колоездачите не искат да им вземем ореола на готини и активни еко пичове, трябва да да се борят с липсите и недомислиците именно като такива, а не като типични хулигани.
