Нужно ли е да правя още в началото пояснението, че под „твърда ръка“ не трябва да се разбират шамари и каквото и да било насилие (като разбира се, се изключи пляскането по дупето по време на сладострастни изпълнения)?
Това, за което става дума, е възможността на мъжа да заеме функцията си на мъж и партньор, а не на гол охлюв, който доброволно се е отказал от способността си да взима решения.
Какво имам точно предвид – когато той предпочита да остави всичко в ръцете на партньорката си, позовавайки се на кривоизтълкувани феминистични и еманципирани философии, като по този начин се освобождава от носене на отговорност.
Защото когато вземеш решение, защитиш го (ако се налага) и преминеш към действие, може да се наложи и да понесеш известни последствия.
Мъжете (някои от тях) изключително уютно се наместват в безгласната позиция „жена ми се занимава с тия неща“ и се фокусират върху дивана, бирата, ракията, акумулатора, картите или каквото там ги вълнува.
Жената от своя страна доволно запретва ръкави, обува панталоните (в пряк и преносен смисъл) и почва яко да се старае да създаде най-добрата логистика за всичко.
Това положение води до най-разнообразни последици – от израждането на Тя до хермафродитно създание, което си мисли, че се гордее с това, че върши и „мъжката“ и „женската“ работа, до метаморфозата на Той от чехлю до превъртял мъж на средна възраст, който започва волна сексуална връзка с 20-30 години по-млада шматка, защото липсата на житейски опит в нея го кара да се чувства (най-сетне) като истински мъжкар.
В крайна сметка обаче когато партньорът се превърне в „мека Мария“, жената постепенно, опиянена от силата си, му се качва на главата и започна да тъпче там. Много бързо се развива и недоволството ѝ, което започва да се изразява като съскане, мрънкане и тиха (или пък не?) агресия към съществото от мъжки пол до нея.
И това има съвсем просто обяснение, което ще се постарая да кажа съвсем накратко – няма как да не изпитваш агресия или поне силна неприязън към този, който те е лишил от женствеността ти.
Защото женствеността далеч не се изчерпва само с дългите нокти, хубаво оформените вежди и пухкавите устни. Тя започва някъде от момента, в който ти се каже „Довечера ще те взема точно в 8. Бъди готова и сложи токчета“, а не да чуеш насреща „ами, не знааааам…. Ти реши. Къде ти се ходи? На разходка, на бар, на ресторант, на зоологическа? Кажи ми какво ти се иска…“
Мили мои мъже, жените знаем какво искаме и то не е дали ни се пие вино или ни се чоплят семки в парка, а е мъж, който е достатъчно уверен в себе си и в намеренията ни към нас, че може спокойно да ни хване за ръка и да ни поведе към конкретна цел. А не да се колебае с ръце в джобовете и с поглед на ученик да чака ние да решим, измислим, нагласим.
Та, в този ред на мисли да, на жените ни трябва твърда ръка! Ръка, на която можем да се опрем без страх, че ще паднем или че ще ни изпусне.
И ако това ви се виждат празни приказки и глупости, то може спокойно да стоите отстрани и да гледате как по-силният (в пряк и преносен смисъл), уверен и стабилен мъж отвежда жена ви за ръка към романтичния залез, а тя – бившата ви вече партньорка, сияе от щастие, че може най-сетне да си отдъхне и да бъде спокойно жена, а не да върши и вашата функция на пълен работен ден.
