„Недей да развиваш мания да изпипваш задачите си до съвършенство. Ако си представяш нещо по определен начин и то не се случи точно така, само ти ще знаеш какво си искала да бъде. Всички други ще виждат добре завършена задача.
Ако допуснеш грешка в текст, продуктът няма да спре да се продава. Компанията няма да фалира. Тук грешките ни не са фатални, защото не спасяваме човешки животи. Идвай на работа спокойно и със самочувствие. Другите ще те оценяват, ако и ти се оценяваш. В своята област ти разбираш най-много.
Това, че друг знае повече в друга област, не го слага над теб, дори и във формалната йерархия позицията му да е по-висока. В дългосрочен план спокойствието и увереността ще помогнат на работата ти много повече, отколкото колебанията, фикс идеите и перфекционизмът“.
Те не са онова, което очакваш да чуеш от човек на висок пост в корпорация. Тя също не е човекът, когото очаквах да срещна по високите етажи на корпоративната стълбичка. Човек, когото никога не съм чувала да крещи, и който винаги е бил окей с идеята просто да не работим в междупразнични дни, без да хабим от отпуските си за тази цел. Ако виждах бъдещето си в корпорация, със сигурност щях да избера и до ден днешен да продължа да работя с нея.
Случва се да делим хората на „бизнес акули“, „храбри правозащитници“ и „отрудени работници“ и да базираме изводите си за тях единствено на тази предпоставка. На мен със сигурност ми се случва, както и на мнозина от тези, които се интересуват от теми като социално равенство и социална справедливост.
Само че този механичен подход не навлиза в дълбочина. Дава грешки и ражда предразсъдъци. Повърхностен е и позволява да осъждаш с лека ръка.
Понякога се спираш на професията, която обичаш, за сметка на сигурността. Друг път решаваш да пренебрегнеш любимите си занимания или някои от моралните си убеждения в името на сигурност. Трети път просто ти се иска да си докарваш относително прилична заплата, без да инвестираш цялата си жизнена енергия в работа – не, това не е осъдително като избор.
В някои по-редки случаи хората наистина нямат избор. В по-честите – повечето избори са неизгодни и се налага да се спреш на най-малкото зло, почти като в политиката. Приоритизираш едно за сметка на друго.
Уравнението се усложнява, ако освен за себе си, имаш да се грижиш също и за деца, родители, партньор и домашни любимци. Времето за тях ли да избереш, парите за тях ли да избереш, или абстракната идея да работиш за по-добър свят, в който те да живеят.
Намери си работа, каквато обичаш, и няма да работиш до края на живота си. Така пише на снимката за фон на десктопа, на късметчето с кафето или на магнита за хладилник.
Реалността е мъъъничко по-сложна от това.
Това, което умееш, това, което обичаш, това, с което можеш да се издържаш спокойно, и това, което ти оставя достатъчно време за себе си и за близките, нерядко са четири различни работни места.
Вижте още:
Да работиш за кауза изглежда по-благородно от това да работиш за бизнес, насочен към продажби и печалба, нали така? Поне на пръв поглед – със сигурност.
Нито едното обаче не е гаранция какъв човек си и дали приносът ти към хората извън и в работната среда е положителен или отрицателен.
Лошата шефка се гордееше да бъде начело на неправителствена организация, насочена към подпомагане на хора от уязвими групи. Нищо не можеше да я вбеси толкова много, колкото същите тези хора, когато не спазват всяко нейно нареждане.
Крясъците в офиса бяха ежедневие, звъненето на пожар посред нощ и в почивни дни – също.
Вижте още:
Все пак фаворит ми беше нейната практика да „уволнява“ хора, като им връчва със скандал за подпис собственото им предизвестие за напускане, така че след това да не могат нито да обжалват, нито да ползват пълния капацитет на обезщетения от трудовата борса.
Особено некоректно спрямо тези от хората, които не владееха добре български език и дори не разбираха какво точно им се случва. Неуволнените обикновено си тръгваха и сами от токсичната атмосфера в екипа в рамките на няколко месеца.
Ако сложим една до друга тези две жени и кажем само какво работи едната и какво работи другата, подозирам, че прибързаните изводи за тях ще се отличават от действителността, която създават в менажираните от тях екипи.
Човек може да работи за кауза, без да постига никаква ефективност, а може с работата си дори да вреди на своята кауза. Възможно е просто да му харесва да се вижда като един от „добрите“. А може да намери начин да направи деня и живота на някого малко по-комфортен дори и на най-спорните работни места. С повечко усилия може и да ги облагороди и да насочи цялостния бизнес в малко по-човечна и осмислена посока.
Ако пък искаш просто да вложиш минимума от себе си, да изчакаш с нетърпение края на работния ден и да си вземеш възнаграждението – безполезен можеш да бъдеш навсякъде, и за малко, и за много, и за абсолютно никакви пари.
Вижте още:
