Всички сте чували и се дразните на клишета като „зеленият килим“, „коженото кълбо“ и „селекцията е отворен процес“. Футболни тъпотии? Да. Тези да. Но ако знаете в кое да се заслушате, как да вникнете и тълкувате други фрази на треньорите, футболистите, коментаторите – ще откриете, че тези футболни хора са като едни мъдреци, които всъщност разкриват тайни, истини и носят неподозирано дълбоко знание за живота, завоалирано в уж глуповати думички! Защото тези фрази отразяват не просто футбола, а живота!
Четете нататък и ми кажете кое не е така:
Когато има нарушение в наказателното поле и защитникът е свалил противников играч, това не винаги е достатъчно съдията да свири дузпа. Да, има ли нарушение – трябва да има дузпа. На теория. Но на практика – ако фаулираният е паднал твърде лесно, твърде ей така, тогава нъцки – няма дузпа. И коментаторът на мача обичайно казва това – „твърде лесно падна“. Не е ли така и в живота? За да получиш съчувствие, компенсация – трябва да дадеш малко повече драма. Събореният трябва да падне малко по-трудно, по-мъжката, уж че не иска подаяние… и да се надява на него.
Като говорим за подаяние… Това е фраза, която се използва в случаите на подписване на договор откъм по-слаба позиция. Например футболист подписва с по-голям клуб от досегашните си или след като известно време е бил контузен или без отбор. Или футболен клуб подписва договор за реклама с компания (на което все още викат спонсор). Тогава едната страна благодари, наведена, с челце в земята, положено близо до цървулите на благодетеля с тези думи – че са ѝ подали ръка. Един вид, от милост, от доброта са дали нещо. Да, да, мислиш си – ама какъв благодетел, това нали е двустранен интерес, не благотворителност, нали тоя футболист ще е от полза за отбора, нали този клуб ще популяризира бранда на рекламодателя и ще му носи доход. Теоритично е така. Ама, я се огледай – в живота не е така. Чуй как говорят хората с власт и пари – колко хубави неща правят за тия по-долу, а те неблагодарниците… Така че утре да не забравиш да положиш челце в бюрото на шефа ти и да поблагодариш, че ти е подал ръка и заплата.
В момента, в който някой недоволен журналист или фен изкритикува отбора си или някой от футболистите в него, ама други фенове тази критика не ги кефи, се казва това. Един вид – трябва да сме играли футбол или поне да сме спортисти, че да можем да коментираме футбола. Трябва да сме готвачи, за да оценим яйцата по панагюрски. Трябва да сме мебелисти или поне дървари, за да може да си позволим да изкажем мнение за кухненската си маса. И т.н. Е, уж няма логика, ще каже по-незрелият житейски човек като теб, нали? Смяташ, че може да разбираме от резултата на нещо и без да умеем да възпроизведем процеса до него сами. Тц. Реалността е такава, че ако нещо някой не те кефи, винаги може да използваш фраза от типа на „Що бе, ти по-добре ли ще се справиш? Айде да те видим теб!“ или просто „Не говори, като не си се събличал по физическо!“
По отношение на треньора на отбора ти (последните години – най-вече що се отнася до „Левски“ и ЦСКА-София), с когото не постигате особени резултати, камо ли успехи и титли. Един вид – ние сме толкова зле, че трябва да се радваме, че имаме изобщо треньор, който е окей да работи в такъв обор/кочина, понеже ако го махнем, никой няма да иска да дойде… Само виж политическата ситуация в страната ни последните години… Еми, то няма други… Нека умеем да сме доволни, че ги има тези, да?
Използва се за всеки един резултат от мач, който е неочакван за теб. Който не приемаш. Не разбираш как така. И веднага вадиш „жокера“, че мачът е уговорен така, за да спечелят участниците в него (президентите обикновено) от залози. Също както в живота вадиш какви ли не конспиративни теории, само и само да не трябва да асимилираш това, което е.
Каквото и да се случва в тази игра, както и необяснимо и немислимо да се развият нещата с каквото и да е, без да можеш да го схванеш или без да имаш достатъчно капацитет да се изразяваш – просто казваш „Това е футболът!“ и си готов. Като в живота – казваш „Такъв е животът!“ и си вече мъдрец.
Използва се на десетата минута, когато си на трибуните на домакинския мач и отборът ти още не е вкарал поне един гол. Футболистите са ти длъжни, а ти си там да подкрепяш, но само няколко минути, платил си билетче (или не, все тая) и имаш право да ги ругаеш, като не изпълняват очакванията ти. Ми да, кой ще ги чака! То и в живота никой никого не чака – трябва да се съобразяват с теб и твоите очаквания и нужди, а ако не – ги чакат сочни фразички от сърце: другите шофьори, които се мотат, жена ти, която още не е сготвила, децата, които не носят само шестици и т.н.
Като оправдание за някого, например, нападател, който, за да вкара гол, му трябват 6-7 ситуации. Той, ако можеше да вкарва гол от 1-2 ситуации, значи щеше да е доста класен и щеше да играе в големи първенства. Да, примиренческо. Като в живота. Чувал си израза „като за българско е много добро!“, нали?
Обикновено се казва след загуба или друг неуспех (равенството, приятелю, също може да е излагация понякога). Като оправдание? Не! А като посочване на голяма истина – футболът винаги ти дава възможност да се изправиш, след като си паднал. Е не е ли така и в живота, друже – не е важно колко пъти си се провалял, а колко пъти си ставал и си продължавал към следващия „мач“. Това му е хубавото на живота! Винаги има следващ шанс! Такъв е животът!
Вижте още:
