В предишен свой текст, описвайки наблюденията си над малкия домашен зоопарк, споделих че „двегодишното дете е като ходеща джунгла“… Но какво се случва, когато това двегодишно навърши три? Продължава ли зоопаркът?
Реално нещата доста сe променят за една година. До степен, в която разбирате, че вашето дете от преди 12 месеца вече не е същото в почти нито едно направление: не само като ръст и физическо развитие, но и като поведение, и комуникация, и като осъзнаване на света изобщо.
Вижте още:
На три детето вече може да говори и не само да говори, но и постоянно и непрекъснато да споделя впечатленията, натрупани по време на миниатюрния му жизнен опит. От време на време от устата изтичат изречения на измислен език (иначе звучащи много правилно граматически и като интонация) и страхотни лафове.
Така се раждат например следните диалози (от разговори с дъщеря ми):
– Ах, косата ми мирише.
– Не, миличка, тя ухае, не мирише. Ухае на хубавия шампоан.
– НЕЕЕ! Мирише!!! Мирише от пяната! (тръшкане, крещене, ядосване).
Или сочи веждите ми:
– Мамо, очите ти имат брада.
Или сочи канавката на път към градината:
– Мамо, мамо, виж! Водата е намокрена!
Но най-любимо ми е:
– Мамо, мамо, искам химиМалка… къде е малката, химиМАЛКАТА?!?!
Подавам й химиКАЛКА и тя започва усърдно да драска по стените. Скарвам й се, при което тя ляга на земята и сред страшен рев, крещи:
– Нееее! Аз съм добричка, добричка съм!
Характерно е объркването на тема собствена възраст. Големи ли са, малки ли са? Те самите си задават този въпрос непрекъснато и изчерпателно се опитват да си отоговорят. В игрите си ту са бебета, ту са майки и бащи, ту са много големи, възрастни и „ходят на лабота“ с чантичка под ръка, ту лягат, завиват се и обявяват: „Аз съм бебе и имам биба“.
И за нас, родителите, е трудно да разберем понякога с колко точно голямо дете си имаме работа. Ту е разсъдливо, разбрано и изключително умно, ту изпада в характерното (и толкова широко описано в Mamamia) тръшкане…
Вижте още:
Все по-характерно за тригодишните деца е, че те почти непрекъснато живеят в света на фантазията и игрите. Постоянно се играе: когато се става от сън, докато се сяда на гърнето, докато се облича, докато яде и когато ляга да спи.
Фантастичният свят изглежда по-голям от реалния и в него детето иска да бъде постоянно. Но, както пише Алисън Гопник в проникновената книга „Бебето-философ“, не бива да подценяваме децат. Независимио, че векове наред се е приемало, че те не различават фантастичния свят от истинския, всъщност ще се изумите колко добре тригодишното знае кое е и игра и кое е реалност…
Просто предпочита играта – тя е по-интересна и го овластява, за разлика от истинския свят, в който всеки възрастен има авторитет и мощ, а от него не зависи почти нищо. Но нима и всички ние, вече възрастни, не предпочитаме да избягаме в играта, отколкото да приемем реалността? Само че го правим по друг начин…
До скоро мъниците предпочитаха да си играят самостоятелно или един до друг, всеки със своите си неща. Около тригодишната възраст обаче настъпват промени: децата все повече искат да общуват с връстници и дори започват да имат „приятели“ и даже „гаджета“ (ако ги попитате кой им е „гадже“, ще ви посочат някое дете от срещуположния пол, което им е интересно)…
Става ясно, че другите деца не само съществуват в техния свят, но и имат все по-голямо значение, включително се проявяват и антипатии: „Не искам да си играя с Мати, защото ме бие“.
Според таблиците за развитие, едно тригодишно трябва да умее да води кратък разговор, като гореоописаните. Диалозите стават все по-интересни, а наблюденията от живота се изказват с голямо старание и задоволство: „Тати ме води на градина, а после мама ме взема от градината, защото аз съм (тук настъпва объркване и детето смотолевя нещо напълно неразбираемо“).
На около тригодишна възраст започва разцветът на задаването на въпроси: „как“, „защо“, „кой“, „къде“. Може би единствено за „колко“ е малко рано, тъй като все още количествените измерения са мъгла. Но изобилието от изречения като „Къде е мама/татко?“, „Къде отиваш?“, „Защо ти е това?“, „Кой е там?“ и дори „А това ОТКЪДЕ го купи?“ (любим въпрос на дъщеря ми) ще ви накарат понякога просто да искате детето да замълчи за миг…
Вижте още:
Характерно за тригодишните е умението да се съсредоточават в книжка или интелектуална играчка за по-дълъг период от време. Могат да описват какво се случва по дадена илюстрация и сами да измислят истории. Могат също така да казват имената си. Понякога и трите, както и тези на мама и татко.
На три децата вече умеят да драскат по листове смело и дори да се опитват да рисуват кръгчета, чертички и дори триъгълници.
Научили са се, че някои премети парят, боцкат или мокрят и ги избягват. Могат да местят леглото си, както и столове с цел да направят по-голяма конструкция.
Вече умеят, макар и малко с усилие, да си обуват обувките и якето. Научили са се освен с лъжица, да използват и вилица. Катерят се и слизат по стълби сами, ходят на пръсти и тичат.
Разбира се, ако вашето дете не прави някои от изброените неща, нито е толкова словоохотливо (често момченцата не са), не бързайте да се притеснявате. В крайна сметка децата наистина растат с различно темпо и имат различни потребности. Не забравяйте, че си имате работа с бъдещ възрастен – и колкото самобитни и различни един от друг обикновено сме възрастните, толкова са и децата.
Вижте още:
