Факт: в съвременния свят 50% от браковете завършват с развод, като според американски изследвания цели 41% от първите бракове в САЩ приключват в съда.
Независимо от високите проценти на хора, предпочели раздялата пред неуспешното или нещастно съжителство, разводите имат висока емоционална цена.
И с особена сила това важи за децата.
Разделянето на родителите има голямо отражение именно върху тях, особено ако отношенията между родителите се превърнат във вражески.
Всъщност моделът на разпаднатото семейство може да има сериозни отражения върху бъдещите житейки избори на порасналото вече дете. Сферата, в която се отразява най-силно разводът в детството е, разбира се, романтичните отношения в по-късна възраст (и саботирането им). Но не само.
„Разводът често може да предизвика големи емоционални сътресения, които да повлияят на личната стабилност и психичното здраве“, казва д-р Дакари Куимби, клиничен психолог за организацията HelpGuide Handbook, цитиран от сайта Parade.com. „Децата могат да изпитат несигурност и да поставят под въпрос надеждността на връзките“.
Освен, че в много случи е за предпочитане, отколкото да живееш в дом, изпълнен с агресия, неразбирателства и липса на любов, има и други позитиви. Според д-р Куимби, сред плюсовете са развиването на силни страни от страна на детето: „Наблюдавайки родителите, които търсят собственото си щастие по отделно, можете да получите уроци по адаптивност и личностно израстване“, казва психологът.
Във всички случаи, децата нямат думата, когато става дума за развод. Затова и хората, които са преживяли развода на родителите си като малки, често развиват общи черти и поведение.
Ето кои са те:
Един психолог изпитва безкрайна съпричастност към децата на разведени родители, които проявяват прблеми с доверието в зряла възраст.
„Не е изненадващо, че хората, чиито родители са се развели, може да изпитват затруднения да се доверяват на други хора“, казва д-р Мишел Голдман, психолог и медиен съветник на фондация „Надежда за изследване на депресията“, цитиран от сайта Parade.
Проблемите с доверието се пораждат от несигурността покрай развода и нуждата и двамата родители да бъдат до детето. Тази несигурност е свързана с усещането, че „хората не остават много дълго наоколо“, че мислят основно за себе си и това непременно ще доведе до разочарование.
Проблемите с доверието могат да преминат в страх от изоставяне.
Възрастните, чиито родители са се развели в детството им, може да изпитват дълбоко вкоренен страх от изоставяне поради нестабилността, която са почувствали при развода на родителите си. Те могат да се притесняват и да се тревожат, че партньорът им ще ги напусне и ще прекрати връзката.
Д-р Куимби коментира, че моделите на нестабилност, наблюдавани в детството, може да доведат до притеснения при поемането на дългосрочни ангажименти. В този смисъл действително става дума за страх от изоставяне.
Доверието е стълб на здравата интимна връзка. Съответно при развод, доверието у децата относно здравите отношения се разклаща. И като възрастни те може да изпитват сериозни колебания при започване на интимни отношения или при задълбочаването им.
Когато някой живее с представата, че връзките са нещо мимолетно, което приключва, често действа предпазливо и не се хвърля лесно в интимни отношения.
Вижте още:
И наистина защо да се сближаваш с някого, ако той ще си тръгне?
Това мислене може да затрудни много задълбочаването на връзките, да ги направи едноизмерни и по-малко интимни и пълноценни.
За децата е характерно да се самообвиняват заради поведението на възрастните. За едно дете е лесно да свърже развода със собствената си вина и да реши, че то е причината неговите родители да не се разбират.
За съжаление този навик за самообвинение може да остане и при зрелите вече хора, чиито родители са се развели някога. Тези възрастни може да обвиняват себе си за лошото развитие на различни ситуации и да не могат да се научат да отстояват своите интереси в различни важни моменти.
Ако са разсъждавали като малки по въпроса за развода на родителите си в аспект, че те самите не са били обичани достатъчно от възрастните, за да се опитат да останат заедно – е възможно в зряла възраст да продължат да се прирържат към навика да подценяват своята стойност.
Съмненията в себе си могат да обхванат и взаимоотношенията.
Децата на разведени родители може да се окажат по-чувствителни към динамиката на взаимоотношенията, защото дълго време са наблюдавали влошаващите се отношения в семейството. Те може да са настроени към улавяне и на най-фини сигнали за напрежение и много лесно да започват да се тревожат за връзките си, да премислят и да свръханализират.
Често обмислянето и анализирането предизвикват негативна преценка на взаимоотношенията. Ако са били свидетели на развод като малки, като възрастни хората може да развият напълно негативни възгледи за връзките. Те предвиждат, че отношенията във всички случаи ще приключат и се стремят да приемат този развой.
Възрастните, чиито родители са се развели в детството си, може да са по-склонни да имат „тип партньор“. Това означава да гравитират около човек, които обича да се грижи за тях, така че да са сигурни, че той няма да ги изостави.
Или обратното – търсят си човек, който да е прекалено зависим от тях, за е гарантирано, че ще остане във връзката. Този избор често е несъзнателен, но целта му е да се увеличи чувството за сигурност във връзката.
Възрастните, които са преживели развода на родителите си като малки, могат да изпитват повишена тревога около възможността да станат родители.
Възможно е да изпитват засилени притеснения и мисли от сорта на: „Ами ако бракът ми завърши с развод? Искам ли да подложа детето си на това?“.
Тези тревоги могат да се въртят в главата на човека, дори да е щастливо женен. Възможно е да се появят и въпроси относно компетентността на родителя, като например: „Може би не знам как да бъда родител, защото родителите ми не са били наблизо“…
Вижте още:
Децата след развод по-често се сблъскват с това, че единият или двамата родители трябва да преживеят финансови ограничения. Финансовото управление на живота след развод може да се окаже много трудно, поради което дори основните неща от първа необходимост да станат недостъпни.
Макар че е трудно да се расте в такава среда, д-р Куимби казва, че децата на разведените могат да я обърнат в положителна посока. Ранните финансови затруднения често водят до по-добро управление на финансите по-късно в живота.
Децата, преживели развод, често отрано осъзнават колко висока е стойността на независимостта. Те може да са чували от родителите си различни фрази от типа на: „Не разчитай на мъж да прави нещата вместо теб“ или „Научи се да се грижиш за себе си“.
Умението да не разчиташ на другите и чувството, че можеш да се справиш сам, води до това, че човек се превръща в независима и надеждна личност. Но това може да има и минуси. Ако се прекали с независимостта, може да се развие усещането, че да се разчита на другите хора е рисковано. Такива хора е възможно да са по-малко склонни да търсят помощ или подкрепа и да се обръщат към другите в случай на нужда.
Емпатията е признак за висок емоционален коефициент на интелигентност, а децата, преживели развод, може да имат предимство в тази област.
Необходимостта да се ориентират в сложни емоционални ситуации може да подобри емпатията.
Децата от разведени семейства е трябвало да преодолеят значителна промяна в живота си в ранна възраст. Това може да има положителен ефект в зряла възраст.
Израстването в дом, в който има чести конфликти, може да доведе до необходимостта детето да се научи как да се самоуспокоява. Децата ще намерят различни начини да се справят сами, ако родителите им не са наоколо. Тази черта се пренася в зряла възраст и възрастните могат да се развият като доста устойчиви хора и да преодолеят много предизвикателства.
Вижте още:
