Когато синът ми навърши 15 години, се замислих за уникалните ни преживявания заедно. Както и много други родители, и аз вярвам, че детето ми е необикновено, но не по причините, които може би очаквате да чуете. Синът ми притежава онова, което с любов наричаме „особени суперсили“.
Той има аутизъм.
„Аутизмът“ често е придружен от редица погрешни възприятия. Каня ви да открием заедно това състояние, което ежедневно поражда чудеса в нашето семейство, променяйки представата ни за света по невероятни начини.
Начинът на възприемане и общуване на сина ми не е просто различен – в много отношения той превъзхожда това, което ние, „невротипичните“* изпитваме. Това е особено видимо при отношението му към музиката. От години той оценява високо сложни музикални композиции, докато на мен би бяха необходими десетилетия, докато ги оценя напълно.
Плейлистът му напомня каталог от рокендрол залата на славата: Том Пети, The Rolling Stones, Pink Floyd, The Doors, Rush, AC/DC, U2, Dire Straits, The Who, The Clash, Джими Хендрикс, Queen, ZZ Top, The Police – и това са само някои звезди. Но не става дума само за имената, а за това колко дълбоко той е свързан с музиката.
Наистина е уникално да се наблюдава, когато синът ми свири на барабани. Той не просто следва ритъма, а се превръща в едно цяло с него. С всеки удар на палките лицето му се озарява от усмивка и викове на чиста радост изпълват въздуха. Може би никога няма да стане виртуоз, но страстта му е несравнима. А не е ли това истинският смисъл на музиката?
Скорошни изследвания хвърлят светлина върху терапевтичния потенциал на музиката за лица с разстройства от аутистичния спектър (РАС) и такива със синдром на дефицит на вниманието/хиперактивност (СДВХ). Тази неинвазивна терапия може значително да подобри различни аспекти от живота на засегнатите.
За хората с аутизъм, музиката може:
– да преодолее пропуските в общуването, като предлага невербално изразяване.
– да насърчи социалното взаимодействие и сближаването чрез групови дейности.
– да помогне за регулиране на емоциите чрез ритмичните модели.
– да подпомогне управлението на сензорната чувствителност.
За хората със СДВХ музиката може:
– да подобри уменията им за фокусиране и да намали разсейването.
– да повиши самодисциплината и търпението.
– да развие двигателните умения.
– да повиши увереността и самооценката.
Книгата на етномузиколога Майкъл Бакан „Да говориш от свое име: разговори за живота, музиката и аутизма“ („Speaking for Ourselves: Conversations on Life, Music, and Autism“) предлага завладяващ поглед върху начина, по който хората от аутистичния спектър възприемат музиката. Бакан обяснява, че музиката позволява по-чиста комуникация, отколкото устния диалог, с по-гъвкави социални правила.
„Не смятам, че е задължително тези хора да владеят музиката по-добре, отколкото владеят езика“, отбелязва Бакан. „Но мисля, че музиката позволява да се включиш по-спонтанно в акта на общуване, отколкото в устния диалог. Правилата на етикета и социалните изисквания всъщност са много по-гъвкави в среда, в която се създава музика, особено ако това е творческа среда, в която не се очаква предварително определен резултат“.
Тази гъвкавост в музикалното общуване често прави много аутистични индивиди по-чувствителни и внимателни слушатели, често реагиращи по-социално ангажирано на музикалните вариации в импровизациите.
Бакан прави интересен паралел между музикалния стил на джаз легендата Телониъс Монк и онова, което той нарича „аутистичен начин на общуване“. Той описва как Монк взема един мотив и непрекъснато го обработва, обръща го с хастара навън и накрая изгражда по-голяма творба около него – процес, резониращ с начина, по който много хора от аутистичния спектър обработват информацията.
Начинът, по който синът ми възприема, асоциира и смесва усещанията е уникален и често е предизвикателство да бъде разбран от невротипичните хора. Но в това е и красотата – не е необходимо да „поправяме“ нещо, което не е счупено. Вместо това ви приканвам да наблюдавате, да се наслаждавате и да си спестите осъждането, когато срещнете човек от аутистичния спектър. Позволете на музиката и на тяхното уникално възприемане на нея да ви залеят, както бихте го направили с любима песен.
С нарастването на броя научни изследвания в тази област, ролята на музиката в подкрепа на хората с различни неврологични състояния става все по-разпознаваема. Способността ѝ да ангажира едновременно множество мозъчни области я прави мощен инструмент за лечение и подобряване на качеството на живот.
Всеки ден научавам повече от любимия си син и съм благодарен за уникалната мелодия, която той внася в животите ни. Приканвам ви да отворите ушите и сърцето си за симфонията на аутизма. Може би ще се изненадате от чудесата, които ще откриете.
*„Невротипичен“ е термин, който се използва за описание на индивиди с типично, обичайно неврологично развитие или функциониране (б.ред.)
Вижте още:
Блага Банчева: Думата „аутизъм“ е страшна, но има светлина в тунела
