Наскоро ми се случи да вляза в спор с шефката ми. Въпреки че и двете бяхме с най-добри намерения, явно бяхме прекрачили границите и напрежението беше високо. Напоследък е все по-модерно да си говорим за лични граници и отговорност. Освен това всички като хипнотизирани повтарят колко е важна комуникацията.
Комуникация. Комуникация. КОМУНИКАЦИЯ?!
„Болко,
Болко-о,
Болчице!“*
В пълното си невежество, в предишната си връзка си мислех, че след като си говорим, то „комуникираме“. Оказа се обаче, че за ефективна комуникация се изискват много повече неща, като това и двамата да сте отворени към чуждото мнение, да не нападате човека лично, а единствено да изразите по какъв начин действията или думите му ви афектират.
Най-вече ключово е да се намирате в спокойно състояние. Но не само да си мислите, че сте спокойни, докато на заден план да бълбукат всичките ви други ежедневни проблеми и/или предишни неразрешени конфликтни ситуации със същия човек.
Това научих на последното си обучение по личностно развитие. Толкова е просто, че не знам как не се сетих по-рано. Логично е, нали? Гранична полиция е разположена на границата, а не 5 километра след нея.
Обаче в ежедневието ни някак си не ги мислим тези неща как се случват. Сещаме се, че нещо не ни е окей, едва след като човекът отсреща вече е опожарил първите няколко села. И решаваме да атакуваме с пълно бойно снаряжение.
Стоп. На кого е полезно това?
Колко излишни войни можем да водим? На колко фронта можем да се бием едновременно? Не ни ли стигат войните в световен мащаб, че да ги вкарваме и в деня си, и в дома си?
На мен лично ми стига, нямам сили да гледам новините от години – изтощават ме. Изморена съм да се боря и със себе си, отказвам да се боря и с другите.
Не, не предлагам примирие. Предлагам всеки да извърши своите 5 крачки до другия. Във всяка комуникация има двама човека и между тях има точно 10 крачки. Всеки е отговорен за 50% от тях. И докато правим нашите, трябва да сме с ясното съзнание, че е напълно възможно другият да избере да не направи неговите. И това е окей.
И когато правим нашите, трябва да сме наясно защо ги правим и да подхождаме с отворено сърце. Защото, ако се срещнете в средата, и в този момент изберете да започнете да обяснявате как сте по-големият човек, колко много компромиси сте направили, за да се стигне до това положение и т.н. всичко се връща в изходна точка. Нова война, нови преговори, нови загуби… нова болка.
Единственият смисъл в това да се научим как ефективно да разрешаваме конфликти, е да опазим мира. Няма да си спестим болка, няма да избягаме от нея, но може би поне един път ще я посрещнем готови и с изправена глава.
Тайната на ефективното разрешаване на конфликти е пълното пускане на каквито и да е очаквания и готовността да приемам последиците от действията си.
Именно в това се изразява личната отговорност и само така животът ни е истински в нашите ръце.
*Стих от Александър Геров
Още от автора:
