Описват развода като едно от най-травматичните изживявания в живота на възрастните. Поставят го в скалата на нещастие малко по-надолу от преживяването на смъртта на близък. И, представете си, според изследване на „британски учени“ примерно (може и да са австралийски или германски, все едно): по усещане за стрес разводът бил наравно с адаптацията при местенето в нов град или в ново жилище.
Но има хора, които се местят в нови жилища на всеки няколко години. Има и хора с по три-четири развода зад гърба си.
Затова докато за някой разводът е трагедия (отчасти заради това, че освен половинка, губиш и семейния уют, обикновено свързан с децата), то за друг може да се окаже нещо съвсем не толкова лошо.
В моя случай се оказа второто. Дори да ми е трудно да го призная, си давам сметка, че животът ми се подобри в много отношения. След като мина първоначалния шок от развода, нещата тръгнаха нагоре и в личен, и в професионален план. Раздялата ни ми отвори нови хоризонти. Ето защо е много по-добре отпреди:
„Знам, че още не го разбираш, но ще започнеш да оценяваш нощите, когато децата ти ги няма“, каза майка ми, докато все още се развеждахме. Тя се оказа права. Тогава не го осъзнавах, но сега наистина ценя свободното време, което си остава само за мен, когато децата отидат при баща си.
Дори не очаквах, че ще осъзная, че част от проблема в отношенията ни беше това, че тежестта на задълженията от гледането на децата падаше само и единствено върху мен. С годините това толкова ме беше преуморило, че беше само въпрос на време колко още ще издържа.
Сега, когато сме разведени, и баща им може да разбере колко е уморително да се грижиш сам за децата, ежедневно, без почивка и милост. Това, че той може да го осъзнае, без да се караме ежедневно, ме изпълва с поучително задоволство. Ако бяхме останали заедно, нямаше и досега да е разбрал колко трудно ми беше и защо бях започнала да се държа толкова неадекватно. И ето следващото подобрение:
Не знам дали заради преумората или заради усещането, че аз върша повечето от нещата в нашата връзка, но след като се разведохме, определено се преродих емоционално. В чисто личен план сега се чувствам много по-добре: тежестта да носиш отговорност освен за децата, и за отношението на мъжа ти към теб – се намали наполовина. Сега вече не живея според неговите очаквания. Нито с терзанието, че не мога да му разчитам. Нито с очакването да ме разочарова.
Вижте още:
Онези оплаквания в брака, които не чува съпругът, а терапевтът
И парадоксално: сега, когато сме разведени, мога да му разчитам много повече. Той има точно зададени задължения, които трябва да изпълни – да взема децата в определените от бракоразводното ни споразумение дни и да поема издръжката, за която сме се разбрали. А докато те са при него – за мен остава време да помисля за себе си.
Това, че успявам да си почина, намали сериозно емоционалното ми напрежение. Изчезна и страданието, свързано с чувствата ми към него. Пожелавам подобна лекота на всички! Само ако сте били в брак с неподходящ човек, ще можете да разберете какво означава да ви пораснат крила, когато се разделите!
Сега, когато децата се приберат при мен и аз се чувствам отпочинала и презаредена, разбирам, че те така или иначе ще поемат по своя си път. Вместо да ми изглежда като безкрайна борба, грижата за тях започна да ми се струва мимолетна, временна и дори ме изпълва с удоволствие.
Твърдо решена съм да не запълвам времето, което имам с децата си, с дребнавости, гневни излибици, борба за надмощие и разочарования. Искам да се наслаждавам с пълна сила на моментите, в които сме заедно.
Сега, когато баща им вече не е с нас, започнах да се наслаждавам изцяло на времето, което споделяме заедно с децата. През уикендите, когато сме заедно, се отдаваме на игри, разходки, пътувания. Докато те са на ваканция с баща си (поне две седмици през лятото), аз си почивам, а след това прекарваме остатъка от лятната ваканция заедно.
Те знаят, че правя неща за себе си – правя си педикюр, докато ги няма, срещам се с приятели, ходя на йога, развивам интересите си. И те го усещат. Звучи иронично, но разводът ми дава желаната и толкова нужна почивка, за да бъда по-добър родител.
Вече съм свободна жена, но това не означава, че мога да се срещам с всеки. Когато имаш две деца, не искаш да рискуваш и да каниш мъже у дома си. Всъщност внимавам с всяко запознанство. Искам новият човек, който ще се появи до мен, да знае, че децата са моя основен приоритет и това няма да се промени. Не искам да правя компромиси, само за да не бъда сама.
Разводът ме научи, че цената на връзката с неправилния мъж е твърде голяма, за да я платя още веднъж. Пристъпвам внимателно и се старая да не повторя нито една грешка от предишната си връзка.
Плюсовете на това отношение са, че летвата ми е вдигната високо, но минусът е, че си сам. А това води до още един, бих го нарекла, основен проблем на разведената жена:
Да седя в неподходящ брак, само заради финансовата стабилност, не беше опция за мен. Сега си плащам цената. Да гледаш две деца с една заплата е ужасно трудно. Но пък искам да кажа, че имам най-мъдрите помощници: моите най-мили същества знаят колко й е трудно на мама и затова се въздържат от много желания. Опитваме се да задоволим ученическите нужди и това е. И за много от тях дори трябва да разчитаме на баща им.
Но липсата на пари е нищо в сравнение с новопридобитата ми
Мога да правя каквото искам, стига децата ми да са добре и да съм до тях, когато им трябвам. Но когато става дума за планиране, вземане на решения и поемане на собствен път в живота – нещата опират само до мен.
Толкова ми харесва да бъда независима емоционално, че изобщо се съмнявам някой ден да пожелая да даря свободата си на някого.
Но знае ли всъщност човек? Един ден може и това да се случи.
Вижте още:
Какво е да се разведеш? Мнението на 9 мъже
