Как да оцелееш, когато работиш у дома и имаш болно дете

| от Флорентина Д. |


Да работиш у дома и едновременно с това да гледаш болно дете е сред най-сериозните стрес тестове, на които животът подлага родителите.

Целта на заниманието е Вселената да изпробва на терен доколко сме усвоили най-фините умения за оцеляване сред джунглата на съвременното ежедневие.

Сред задачите, които се тестват в работни дни, които са украсени от присъствието на болното дете, са именно:

  • емоционалната устойчивост;
  • високите нива на хладнокръвие;
  • умението да жонглираш със сериозни дейности, без мозъчният процесор да забие;
  • умението за бързо рестартиране на мозъчния процесор, ако забие;
  • разграфяването на времето по най-прецизен начин;
  • мултифунционалността при редуването на физическа и умствена дейност;
  • умението за светкавично приоритизиране на задачите и т.н. и т.н.

Каквото и да има да изпробва Вселената обаче, то явно всеки що-годе нормален родител, който има да върши сложни задачи на работния лаптоп, докато гушка болничко детенце с висока температура – е способен да мине този стрес тест. Просто защото няма избор.

Когато детето е болно и си оставаме у дома, за да го гледаме, но не можем да вземем болничен, защото няма кой да свърши нашата офисна работа – ние всъщност издигаме на нови висоти роботските си способности. А това е страхотно полезно за самочувствието ни. И травмиращо за нервната система.

Независимо дали става дума за варицела, скарлатина, стомашен вирус или някое от милионните грипни заболявания, които циркулират из предучилищните и училищните класове – фактът е факт: детето ще остане вкъщи. Междувременно работната онлайн среща с екипа ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ.

Въпросът е само дали в часа на важната онлайн среща детето ще крещи, ще скача, ще плаче, ще крещи „Мамааа“ и „Татиии“, ще иска да играе или да си удря главата в земята, няма да иска или ще иска да яде… Или пък най-прекрасното – ще спи.

Залозите са високи: ако детето заспи точно преди срещата, родителят ще се представи добре и ще е по-спокоен. В обратния случай, ще трябва да заглушава микрофона и да участва с половин ухо, половин око и половин уста.

Друго ниво на трудност настава, когато СПЕШНО трябва да се свършат работни задачи, колегите чакат, положението не търпи отлагане. Но детето е с много висока температура, която трябва СПЕШНО да бъде свалена.

Често казано, има родители, които успяват да неутрализират подобна ситуация и да излязат победители от нея. И обикновено това са абсолютно хладнокръвни майки, които някак си успяват да слагат мокра кърпа на челото на детето, докато с другата ръка пишат работен мейл.

Без да дискриминираме бащите, все пак трябва да отбележим, че те са една идея по-склонни да прехвърлят цялото си внимание и усилия изцяло върху работата, докато детето зад тях лежи с 40 градуса температура.

Но понякога Вселената извършва и двоен стрес тест.

Той се случва, когато и двамата родители работят от вкъщи, а детето е болно. Бихте си помислили, че тогава ще е по-лесно най-малкото за единия да се съсредоточи върху работата си. Но опитът показва обратното: ако и двамата работят у дома, се случва доста ловко прехвърляне на отговорност от единия родител върху другия и всеки очаква, че половинката му ще поеме грижите за детето.

Резултатът от двойният стрес тест е двама стресирани родители, които се карат кой какво да свърши и защо неговата работа е по-отговорна. И дете, което никой не поглежда, докато то лежи на леглото с 40-градуса температура.

Или обратното: и двамата започват да се надпреварват да обгрижват малкото и едновременно с това се карат, изнервени, че няма как да се работи, когато детето е у дома и боледува.

Но нещата наистина са под контрол и всичко е наред.

Защото както казват и педиатрите – малките деца боледуват средно между 6 и 10 пъти годишно. Някои боледуват и значително повече. Това означава, че средно всеки месец (може би без два-три летни) в продължение на поне 10-ина години ще се сблъскате със ситуацията болно дете у дома, вместо на ясла/градина/училище… И ако имате късмета да работите от вкъщи, трябва да сте готови психически за стрес-тестовете на Вселената.

Но спокойно – ще се справите… Ще се справите. Така или иначе един ден всички ще умрем и всички тези настоящи тревоги ще изглеждат като нещо смешно, незначително и безследно изчезнало от историята. А тази мисъл винаги е успокоителна.

Вижте още:

Децата са опасни за вашето здраве