Искам повече за дъщеря си

| от Ивета Бебова* |


Силвия е 29 години и е майка на шест деца. Пет момчета и едно момиче. История като стотици подобни, не е трудно да се подмине като поредната статистика. Но ако наистина искаш да разбереш статистиката, трябва да видиш човека зад цифрите.

Силвия е дете на българка и ром. Родителите й се запознават, когато самите те са деца, на едва 15 и 16 години. Скоро след това майка й забременява, а бащата й ги изоставя. Двете остават съвсем сами.

„На майка ми й е било много трудно с мен, с парите, да ме гледа сама, да се оправя с всичко“, разказва Силвия. Феноменът „Деца раждат деца“ не е чужд на обществото ни, а проблемът продължава да се задълбочава в уязвимите общности.

Когато е едва на 13 години, Силвия се запознава с бъдещия баща на децата си, 17-годишния Кирил.

Майка й никак не одобрява тази връзка и в началото прави всичко възможно да ги раздели.

„Не ми даваше да излизам, не ме пускаше никъде. Само да ме пази от него“, разказва с усмивка Силвия, докато си припомня младостта си или поне този кратък отрязък от нея преди да се превърне в майка и домакиня.

Следват множество бягства от вкъщи, агресивно налагане на дисциплина и намеса от страна на полицията.

Всяко завръщане на Силвия вкъщи означавало поредния побой и забрана да излиза.

„Знаеш ли, при ромите, когато едно момиче спи с едно момче, те вече са женени. Няма нужда от друго. Тя вече му е жена и той е неин мъж“, разказва Силвия за окончателното напускане на дома си.

На едва 14 години, тя заживява в голямото семейство на Кирил. В една къща живеят той, майка му и седемте му братя и сестри. Никой не семейството не е посещавал или завършил училище.

Когато Силвия става негова жена, тя също напуска училище и всичко, свързано с живота преди да го срещне.

„Като се събрахме, спрях и с приятелки, и с всичко. Те ми влияха много зле“, добавя младата жена с убедителен тон.

Но животът в дома на избраника й, е далече от щастлива любовна история.

Кирил има избухлив характер и несдържани ръце. Силвия често се оказва отдушник за гнева му. При всеки по сериозен побой, тя бяга обратно при майка си. До следващият път.

„Беше трудно в началото. Той беше много малък, не знаеше как се контролира“, допълва Силвия, като леко снишава гласа си и започва почти майчински да пришива още повече обяснения към действията на любимия си.

Стига се до почти фатален побой, чието изход е решен с пристигането на полицията и извеждането на Силвия от къщата. Успява да избяга и да се укрие при леля си.

„Цялата бях синя, нямах празно място. Добре, че дойдоха полицаите“, продължава тя.

За първи път през лицето й преминава сянка на съмнение и може би шок, когато чува историята си на глас.

В крайна сметка Кирил успява да я убеди, че трябва да му даде още един шанс и Силвия се връща при него. Не след дълго забременява с първото си дете. Тогава е едва 15 годишна.

На 15 години Силвия се разделя окончателно с детството, училището и перспективата за по-различен живот.

Питам я дали не й е липсвало да излиза, да се забавлява, да е с приятелки. Категорична е, че никога не е мислила за това и не съжалява, че е забременяла толкова рано. Решавам все пак да я попитам дали би искала същото за дъщеря си.

„Не, не, тя ще учи. Има време за всичко“, отговаря твърдо Силвия. В разговора ни многократно ще се връщаме към този въпрос – какво бъдеще би искала за дъщеря си. Какво би направила, за да я спре да повтори съдбата на майка си и баба си.

„След първото дете много се промениха нещата. Той стана много по-спокоен, смирен. Помагаше ми, но и работеше много“, продължаваме историята Силвия. Следват още пет деца и още по-голямо откъсване от живота извън дома.

Няколко пъти я питам не иска ли да се върне на училище, за да завърши и да вземе диплома.

Отклонява въпроса ми с усмивка, като непрестанно повтаря как е по-важно децата да вземат дипломи, защото в тях е бъдещето.

„Те ще учат, важно е те да учат! Да завършат, да имат диплома! А не като мене…“, продължава Силвия, като не спира да повтаря колко много обича всичките си деца и сърдечно да благодари на „Конкордия“ за помощта и подкрепата да им даде шанс за по-добре бъдеще. Децата й са част от редица спортни и образователни инициативи, които фондацията организира.

„Искам и дъщеря ми да учи, да си поживее малко. Няма да я даваме толкова малка, нека първо учи, има време за всичко. Ето аз станах майка на 15 години, майка ми на 16 години. Рано е“, завършва Силвия, добавяйки, че всички жени трябва да намират време за себе си.

Според данни на НСИ през 2022 г. в България са родени близо 3000 деца от непълнолетни майки.

Ранните раждания носят сериозен риск за здравето на майката и бебето. Самите млади майки често нямат достатъчно житейски опит и родителски капацитет, за да се справят адекватно с грижите за децата си. Не на последно място ранните раждания водят до отпадане от училище и орязване на възможностите за реализация.

Изключително важно е младите момичета от уязвимите общности да имат достъп до повече информация, сексуално образование и подкрепа, за да имат шанса да се развиват и да взимат сами решения за живота си.

Кампанията „Бъдеще без страх“ цели набирането на средства за подпомагането на дейността на Фондация „Конкордия България“ в посока помощ на жертвите на насилие. 

Подкрепете ни, за да продължим да помагаме на младите жени да растат независими!

*Ивета Бебова е експерт комуникация към „Фондация Конкордия България“.

Вижте още:

Как забравяш, че си дете?


Повече информация Виж всички