Национално представително изследване „Българското училище – погледът на родителите“, проведено от Асоциация Родители, бе представено публично за първи път по време на конференцията „Родителите и учителите: Заедно за детето“, която се проведе на 15 февруари 2024 година в Launchee, ЦУМ, София.
Активното партньорство между родители и учители е важно условие по пътя към изграждане на модерна, позитивна и добра образователна система. Около това мнение се обединиха участниците и гостите по време на конференцията.
Думите на официалните лица се потвърждават и от националното представително изследване, проведено от Асоциация Родители.
Повече за резултатите от изследването разкри пред учители, директори, родители, модератори, психолози и официални гости, Давид Кюранов, социолог от екипа на Асоциация Родители и ръководител на проучването.
Например, че българските родители като цяло са удовлетворени от много аспекти на училищния живот на децата си, главно защото училището изпълнява очакванията им, без те да са особено високи.
Въпреки това родителите дават ясна заявка, че подкрепят промени в училищното образование.
Родителите на учениците са разделени практически по равно в определянето на училищното образование като традиционно/консервативно (38%) и модерно/прогресивно (40%). Общо 84% обаче смятат, че промяна в образованието е нужна, като за повече от половината респонденти тя трябва да е цялостна (57%).
Вижте още:
Знакът за българското образование, който се подминава вече 22 години
В това отношение родителите се държат силно консервативно, като одобряват мерки като връщането на оценката за поведение и овластяването на учителите да налагат повече наказания на децата. Апелът (и прибягването) до принуда и насилие в дадена система или отношения са сигнал, че властимащите (в случая – възрастните) не са в състояние да се справят с децата си по друг начин – било поради липса на капацитет, било поради нагласата, че с децата трябва да се действа строго.
Те смятат, че той е 1) твърде много; 2) зле поднесен и 3) разпределен сред твърде много учебници.
Това поставя въпроси за бъдеща дискусия – резонно ли е количеството материал, предвиден в Държавните образователни изисквания (ДОИ)? Добро ли е качеството му? Какво целим да постигнат децата ни, когато преминат през него? Постигат ли го? А от това ли имат нужда? И цел на образованието ли е да претоварим децата?
Добра новина за отношенията учители-родители са високите оценки, които учителите получават по редица параметри – добра подготовка, преподавателски умения, уважение към деца и родители, внимание към децата.
Вижте още:
Като цяло родителите са подчертано удовлетворени от подготовката на децата, по-специално в посока на социалните умения – да работят в екип, да си сътрудничат и да си помагат, да са любопитни и да разпознават и споделят емоциите си.
Българският език, математиката и чуждият език (след 5-и клас) са областите, в които родителите виждат най-отчетливо развитие при децата си през последната година.
Области като грижа за тялото и знание за функционирането на държавата и обществото обаче изобщо не са застъпени.
Основните положителни емоции, които според родителите изпитват децата в училище, са забавление и любопитство. Основната отрицателна емоция е притеснението – то е и емоцията, с която родителите се справят най-трудно.
Значителен дял родители (37%) твърдят, че децата им не изпитват отрицателни емоции в училище.
14% обаче открито казват, че не им допадат деца с различна сексуалност, а 11% – ромските деца. Нисък дял от 7% пък категорично не желае детето им да е в близост с различни деца.
По отношение на съдържанието, категорично най-отчетливо се подкрепят предложенията за повече акцент върху познанията на децата, свързани с грижа за здравето, и в този смисъл – за повече спорт и игри.
Отлично се приема и идеята за повече психолози и логопеди в училищата, което показва, че родителите са започнали да ценят по-високо приноса на тези специалисти.
Най-кратко казано, за родителите доброто образование трябва да предоставя знания и умения, от които да има реална полза в живота, като това включва не само конкретни знания и технологични умения, а и личностно развитие като ценности и морал.
Семейството и училището определят майката като водещия родител, когато стане дума за образованието на децата.
Половината респонденти (50%) смятат, че е по-добре с това да се занимават и двамата родители, но такава практика споделят два пъти по-малко родители (около 25%).
Тук известно социално желателно отговаряне можем да припишем на бащите – близо половината от тях казват (48%), че и двамата родители се занимават с образованието вкъщи, докато същото потвърждават едва 22% от майките.
С оглед на факта, че основната бариера за бащите у нас да прекарват време с децата си по принцип е работата и изкарването на пари, можем да предположим, че има бащи, които не биха отказали да се ангажират с дейност, свързана с училище (например родителска среща, празник), но като цяло сферата образование в семейството (както и сферата грижа за здравето) се ръководи от майките.
Учителите подпомагат този модел, като търсят основно майката по училищните теми при над три четвърти от родителите (76%).
Смислово това означава, че образователните институции не гледат на родителите като на „семейство“, а идентифицират един основен „отговорник“ за училищните въпроси. Такова възприятие по всяка вероятност възпрепятства и това училищата да развият подход към семейството на детето като негова основна среда и да търсят допирни точки именно със семейството, а не само с един негов представител.
Важен извод, който се откроява в проучването е, че родителите искат децата им да получат от образованието си както знания и умения, които да са им полезни в живота, така и ценности и собствен морал.
Цялото проучване – данни, изводи, нагласи, свързани с отношението на родителите към училищното образование, може да намерите тук.
Вижте още: