Има моменти в живота на човек, когато му се случва да се отдалечи от собствените си нужди и цели за сметка на външни изживявания, чужди хора и интереси. В такива моменти попадаме в предизвикателни ситуации, които ни карат да поемем по странен и непознат курс на действие – който може и да завърши с катастрофа.
Независимо дали това се случва в резултат на някаква неизживяна загуба, на травма или е стечение на обстоятелствата, е факт, че „бягството от себе си“ ни отдалечава от истинските ни нужди, от съкровените ни цели, от онова, в което наистина бихме намерили смисъл и което би ни направило щастливи и нужни.
Не е успокоение, но по-голямата част от хората са способни да преминат през целия си живот, без изобщо да достигнат ниво на самоосъзнатост, което да ги доведе до по-смислени избори, до по-осъзнати решения, до автентичност и уникалност на избора и на битието. А признаците, че се отдалечаваме от себе си често изглеждат съвсем невинни и се проявяват под формата на постъпки, които сами намираме за необясними.
Вижте още:
Ето някои от знаците, че сме се отдалечили или умишлено бягаме от онова, което може да е наша личност, индивидуалност и същност:
1. Проявяване на прекалена самоувереност и арогантност
Не е странно, че интуицията подвежда най-редовно именно самоуверените хора. Това е така, защото обикновено прекомерната самоувереност представлява маска, създадена да крие от другите истинското ни лице на крехкост и уязвимост.
Крайната увереност в собственото присъствие и държание понякога се превръща в арогантност и неизменно тласка човека към вземането на решения, основани върху погрешна преценка за самия себе си. Интересно е, че арогантно се държат обикновено именно онези, които особено много държат на доброто мнение на останалите.
2. Компулсивно пазаруване
Претрупването с вещи, дрехи, неща за дома или неща за трапезата може да се превърне в трудно за владеене поведение. Ако не представлява форма на разстройство обаче, прекомерното пазаруване сигнализира за липса на личностен център и е един от признаците, че сме загубили посоката на съществуването си, че се лутаме и имаме нужда от повече осъзнатост.
3. Неспособност да се противопоставиш на инерцията
За пореден път искаш да спреш да пушиш или пиеш, искаш да започнеш да спортуваш, копнееш да промениш лошите си навици. Или просто искаш да си тръгнеш от среща, която не ти носи нищо полезно – но все не намираш сили да се противопоставиш на инерцията.
Ниската енергия, която ни кара да се движим по инерция в действията си, е сигурен признак, че не слушаме собственото си „аз“, че бягаме от себе си и се крием от нуждите си.
4. Случайни сексуални връзки
В случайния секс няма нищо случайно. Ако не е проява на сексуално разстройство или на неовладяно компулсивно поведение, сигнализиращо за тревожно психическо състояние, случайният секс си е чиста проба форма на бягство – от проблеми, от самотата и най-вече бягство от самия себе си.
5. Работохолизъм
Нормално е работата да е в центъра на ежедневието, но ако тя е повече от това и се е превърнала в основната и единствена мотивация на дните на човек, става дума за работохолизъм. Да, човек може да се пристрасти към работата и като всички зависимости и това да го накара да забрави за всичко и всички. Включително и за себе си.
6. Копнеж за постоянно движение и пътуване
Пътуването е удоволствие, но и към него има пристрастяване. Нуждата от непрестанно движение и смяна на местата е чудесен начин да избягаш от своите проблеми. А желанието да го направиш само по себе си е показателно за емоционалното състояние.
7. Липса на усещане за силни емоции
Хората, които преживяват травма, може да изпитат затруднения да усетят крайностите в проявата на емоциите си. Те са склонни да блокират както негативните усещания, така и крайно позитивните. Във всички случаи в този подход седи желанието за бягство и отдалечаване от себе си и травматичното, с което „аз“-ът се свързва.
8. Пълна увереност в психическото здраве
Увереността, че си психически здрав сама по себе си е притеснителна. Всеки човек носи в себе си някаква лудост, има моменти на лабилност и част от самоизявата и пътя към себеприемането крие и прегръщането на тази „лудост“ и необикновеност на характера. За психически нестабилните хора обаче „нормалността“ е повече от норма – тя е необходимост, която те издигат почти до фетиш.
9. Неспособност да се вземат решения дори за елементарни неща
Абсолютно си неспособен да си избереш ядене от менюто в ресторанта? Не знаеш какво ти се прави след малко? Не можеш да вземеш решение дали да отидеш на гости? Освен признак на депресия, това може и да е опит да се избяга от себе си. А може и да е двете едновременно.
10. Лъжа
За хроничните лъжци е характерна слаба интуиция, а на добрите лъжци им е необходима много силна памет. Във всички случаи енергията, която мозъкът използва, за да поддържа и потвърждава лъжата, е толкова голяма, че почти не остава място за други оперативни дейности. Затова и да лъжеш е най-прекият път към това да изгубиш себе си.
Вижте още:
