Вече няколко години наблюдавам интересно явление при връстниците ми в 30-те си години и при хората по-млади от мен. Говоря все за хора, които са внимателни, задълбочени, харесвани и приятни. Впечатляващи студенти, професионалисти, спортисти и артисти. Тези млади хора са водени от като цяло здрави ценности и са решени да дадат значим принос към света.
С други думи, на повърхността те изглеждат високофункционални и добре приспособени. Дават вид да живеят целенасочен и удовлетворяващ живот.
Но под повърхността те се борят и им е трудно. Почти всички, с които съм говорила по-откровено по темата, ми споделят за нуждата си от психотерапия. За това, че имат или са имали зависимости. Че се затрудняват с комуникацията и новите контакти. Че губят пътя си в живота. Че поддържат нездравословни навици. Че се чувтват неразбрани. Никой не от тях не е бил с диагностицирано психиатрично разстройство, но всички изглежда страдат от това, което науката до скоро наричаше „неврози на привилегированите“. (Днес терминът „невроза“ вече не се използва в научните среди.)
И все пак той улавя трудностите, с които се бори съвременният млад човек, обгърнат от култура на консумеризъм и изобилие и живеещ в среда, която очаква от него непрекъснато да иска още и още и да се бори да измерими в цифри постижения.
Тези предизвикателства, от своя страна, се проявяват в това какво младите хора мислим хора за живота и за самите себе си. В емоциите, които изпитваме. В държанието ни. В начина, по който презентираме себе си. В социалните ни взаимоотношения. Обхватът на усещания и проявни форми на явлението в общи линии е следният:
Може да се твърди, че предизвикателствата и симптомите, които току-що описах, са просто част от младостта, съзряването и ориентирането в живота. Донякъде мога да се съглася с това. Почти всеки в наши дни носи някакъв емоционален багаж от детството си, който пречи на някои аспекти от по-късния му живот.
В същото време за тези, които страдат от тези неврози, обикновено е доста лесно да свържат нездравословните модели на мислене, емоции и поведение, които проявяват в настоящето, с нездравословните аспекти на семейния им живот в миналото.
Например, отглеждането от родители, които сами са перфекционисти, осъдителни или ядосани хора, вероятно ще произведе пропорционални модели в техните деца. Обикновено стигаме до там, когато разопаковаме емоционалния си багаж. Родителите ни често проявяват склонност да ни се сърдят, ако търсим причини във взаимоотношенията си с тях, но не са прави – ние не следва да ги обвиняваме, а просто да опитваме да бъдем обективни по отношение на ролята им в живота ни. В обичайния случай тя не е фатална, но не е идеална.
Има хора, които израстват в любящи и подкрепящи семейства и отново развиват неврози, без никой да носи „вина“ за тях. Именно някои от тези хора отказват да видят каквото и да било нездравословно в отношенията си със своите родители и дори се чувстват отговорни и засрамени, че са пораснали като дисфункционални индивиди и по този начин разочароват мама и татко, които са им дали толкова много.
Ето обаче няколко прозрения, които открихме с моя приятелка – да я наречем Маги – по отношение на нейното перфектно семейство и на начина, по който то ѝ се е отразило.
Маги е темпераментна и много емоционална млада жена; тя винаги е усещала много интензивно чувстгвата си. Тази емоционална уязвимост означава, че е особено сензитивна спрямо знаците, котио получава от външния свят.
Като дете тя често се е чувствала дълбоко претоварена от емоциите си и е търсела подкрепата на родителите си за комфорт и перспектива. За съжаление и двамата ѝ родители са доста стоически настроени хора. Въпреки че се се опитват да са насреща за нея, те не могат да разберат изцяло емоционалния ѝ свят и да ѝ предложат адекватната утеха, която ѝ е нужна. На свой ред тя се чувства неразбрана не поради липса на желание и от двете страни, а поради различен емоционален стил.
Поради несъответствието между нейния емоционален стил и този на нейните родители, емоционалното развитие на Маги не напредва толкова задълбочено или бързо, колкото би могло. Освен това нейните емоционални нужди никога не са адекватно задоволени, което я е кара да чувства емоционален глад и постоянна нужда.
Това състояние на емоционална нужда кара Маги да търси храна навсякъде, където може, най-вече от своите връстници и в популярната култура, която тогава навлиза масово точно в своята онлайн фаза, където живеем и до днес, при това все повече и поече. За съжаление нито едно от двете не е източник на здравословна емоционална храна.
Връстниците, въпреки че може да ги е грижа за някого, обикновено са егоцентрични и по-загрижени за задоволяване на собствените си нужди, отколкото на нуждите на другите. На свой ред нашата популярна култура и свързаните с нея технологии не се интересуват от хората, а от това как да ги накара да се почувстват несъвършени и потиснати и да искат още и още от себе си, за да може да им продаде нещо.
Вижте още: Трай, бабо, за хубост: Красотата е маркетинг на срама
Емоционалната нужда при подрастващ човек с все още развиващ се префронтален кортекс пречи на съзнателния и здравословен избор какво да допуснем до себе си. Тази диета с емоционална нездравословна храна включва:
Фалшивата самоличност се подхранва от връстниците и популярната култура като приемлива и желана. Както в случая с истинската нездравословна храна, която има добър вкус и облекчава пристъпите на глада ни, и емоционалният „джънк фууд“ се отразява зле на психиката и емоциите в дългосрочен план.
С времето забелязах положителна промяна у приятелката си. Езикът на тялото ѝ стана по-открит, маниерите и израженията ѝ – по-малко напрегнати. Усещането за разбиране какво ни се случва и защо ни дава липсващото чувство за контрол над собствения ни живот. Освобождаващо е за първи път да не се чувстваш като жертва на себе си. Да не саботираш усилията си сам, да позволиш на себе си да си човекът, който искаш да бъдеш. Когато стъпка по стъпка започнеш да ставаш автентичен, усещането е освобождаващо – излизаш от оковите на чуждите очаквания, на вредните си навици, на миналото. Стига само да погледнеш обективно на досегашния си живот, на растежа си. Без обвинения и драма, но и без чувство за дълг, безкритичност и неминуема благодарност. Не ни се сърдете, родители, когато правим това.
Вижте още:
„Извини се!“, „Не плачи!“ и още 5 масови, но вредни изисквания към децата
