Поправете ме, ако греша, но хората сякаш изпитват някакво невероятно удоволствие всеки път, когато ти кажат с един такъв наставнически тон „ТИ ЩЕ ВИДИШ ЕДИН ДЕН, КАТО ТИ ДОЙДЕ ДО ГЛАВАТА!“
Като чуя тези думи съм убедена, че човекът насреща вътрешно допълва в главата си: „Аз се мъчих, минавайки през това, искам и останалите да страдат!“
Като жена, почти чукнала 30-те, най-често ми се казва тази крилата фраза по линия на децата и майчинството.
С ръка на сърцето и без угризения мога да кажа, че вече ми се повръща от истории, в които се разказва как веднъж родиш ли (или още като видиш двете черти на теста) и край! Край на всичко – на свободното ти време, на хубавото ти тяло, на съня, на секса, на щастието, на целия ти живот!
Слушайки и четейки най-различни истории на самите „мами“ що е то да имаш деца, направо се отчайвам.
Започва се първо с кошмарни разкази за раждането. То не са зли доктори, подли сестри, никога чувани медицински проблеми, за които трябва да внимаваш, а след това касапски сцени от раждането, наситени с викове, припадъци на бащи, разместени в утробата бебета, неподействали упойки, разкъсвания, шевове, белези, стрии… Изобщо апокалипсис сега!
След това се преминава към потупването по рамото и простичкото уверение, че в следващите 10 години можеш да забравиш за съня. Към това се подреждат цветущо описани диарии и повръщано, уверение как децата ще съсипват всеки един празник и/или интимен момент на майката и таткото и още, и още…
Разбира се, обяснява се и как „те мъжете нищо не разбират!“ и се подчертава как татковците са абсолютно незаинтересовани и се „спасяват“ от задълженията си към теб и детето, ходейки на работа, видиш ли ти какви подлеци! Освен това се допълва, че са и неспособни, затова е най-добре ти сама да се заемеш изцяло с грижата за детето, а най-добре да викнеш на помощ и майка ти!
Натъртва се дебело, че ако не е задължителната помощ на цялата рода, ти бял ден няма да видиш. И започва да ми избива студена пот от ужас, като се замисля как родителите ми не само, че са в друг град, но и са далеч от пенсионна възраст, така че ако взема утре да родя, КОЙ ще ми помага с тежките грижи и мъки по отглеждането на това дете?!
Разбирам, че да си родител не е лесно. Ясно ми е също така, че докато не изпиташ лично нещо, не можеш да го почувстваш истински. Ненапразно има поговорка, че ситият на гладния не вярва. Но дали не се наблюдава и синдрома на многострадалната майка Геновева?
Ако пък искате да има повече „мами“ около вас, с които да си хортувате сладко по градинките, докато децата се въргалят в пясъчника, ще е много по-ефективно да им разказвате колко готино нещо е това майчинството, вместо да ги плашите с всякакви небивалици. Давайте положителни примери от „кухнята“, вместо да разказвате кошмари от спалнята, където спите задължително с детето, а сексът кучета го яли.
И не забравяйте, че никой не обича мрънкачите! Можете да си похленчите на рамото на приятелите или още по-добре – публично във фейсбук, но в един момент оплакването става зверски досадно, без значение дали става дума за деца, работа, роднини или други житейски проблеми.
Затова главата горе и давайте по-ведро. Нищо не е толкова страшно, освен ако ние самите не си го направим такова.
