Ако имате дете, което се е научило да говори, е само въпрос на време то да поиска собствен мобилен телефон. Притежаването на смартфон и вървящото ръка за ръка с него виртуално съществуване замениха шофьорската книжка като най-добрият билет за независимост. Ако сте „оцелели“, без да се огънете за телефон чак до тийнейджърските години на детето си, браво! Тогава вече – искате или не искате – ще се предадете, гарантирам.
Изпращането на дете в дивата природа на интернет е поне толкова плашещо за родителите, колкото гледането на тийнейджър да излита с бясна скорос на пътя с първата си кола. Налице е надвиснал страх, че една грешна стъпка крие риск от непоправими последици.
Да се забранява на тийнейджър да има телефон обикновено е непрактично за човек в гимназия. Дори вие самите ще искате да се свързвате лесно с детето си. И да не му отнемате цял комуникационен канал с връстниците му, превръщайки го в аутсайдер.
Вместо това родителите сме изправени пред предизвикателството да научим децата си как да използват телефоните си безопасно и по начин, съвместим с ценностите на семейството. Няма начин да попречите на детето да намери нещо неподходящо или обезпокоително онлайн. Нито е възможно да наблюдавате всяко негово движение. Нито пък би било правилно да е възможно. Това, което трябва да знае от вас, е как да реагира в такива ситуации. Разчитайте повече на прозрачна комуникация, отколкото на контрол.
Когато погледнете последните статистики – особено тези, които включват момичета – естествено е вашият инстинкт да държи детето ви далеч от източника на опасност.
Межународно проучване на Common Sense Media, публикувано тази година, установява, че 58% от момичетата на възраст 11-15 години, които използват Instagram, съобщават, че са се свързали с непознат в платформата по начин, който ги е накарал да се „неудобно“. Приблизително толкова (57%) съобщават за същия проблем в Snapchat. Съществува и връзката (разкрита в изследване, проведено от Meta – компанията, която притежава както Facebook, така и Instagram) между използването на социални медии и депресията, хранителните разстройства и суицидните идеи.
Конкретно в България, само за първите девет месеца на настоящата година, сигналите за онлайн престъпления срещу деца са нараснали със 79%, като 90% от тях се отнасят за сексуални посегателства. Вижте повече тук.
Но при липса на сериозно психично заболяване, не е необходимо да забраните на вашия тийнейджър да използва социални медии или конкретни приложения. И след като детето ви влезе в гимназията, няма как да живее без телефон и едновременно с това да е адекватно на средата си. И няма да ползва телефона си само за учебни цели, повярвайте ми.
Освен това, децата ползват интернет още преди да се сдобият с телефон. Повечето имат много практика от съвсем малки да използват устройствата на родителите си, за да играят игри и да изпращат съобщения. Именно тази практика можете да използвате като подготовка и обучение за хвърлянето в дълбокото със собствен телефон.
Вижте още: Тези митове за батерията на смартфона са напълно погрешни
Тъй като всички деца узряват със свое собствено темпо, вие най-добре знаете кога детето ви е готово да направи следващата стъпка или дали може би се нуждае от някаква междинна стъпка. Като например да ползва телефон контролирано, само няколко часа в денонощието, когато е около вас за надзор.
Когато предприемете стъпката да вземете детето си със собствен телефон, не бъдете твърде спокойни или твърде самодоволни от наличието на опции за родителски контрол.
Няколко са нещата, които е добре да направите: включване на Google SafeSearch, блокиране на конкретни уебсайтове и използване на услуги на трети страни като Bark, Circle, TeenSafe или WebWatcher.
Тези услуги обаче имат някои големи ограничения. Детето ви ще трябва да ви предостави информацията и паролите за всички свои акаунти в социалните медии, за да бъде наблюдавано. Също е обичайно децата да имат множество акаунти, някои от които държат скрити от родителите, точно за тази цел . Услугите за наблюдение предупреждават, ако детето ви използва конкретни думи, като например „наркотици“, но всички знаем, че тийнейджърите използват кодови думи, за да говорят за всичко, което родителите им са забранили.
И най-важното: Всеки вид наблюдение може да подкопае доверието, което се опитвате да изградите с вашия тийнейджър – тази основа, която ги кара да идват при вас, когато има проблем.
Дори и да сте в крак с всеки нов жаргон и да актуализирате приложенията си за наблюдение, няма начин да уловите всяко съобщение на вашия тийнейджър за нещо потенциално опасно.
Истинската ви най-добра защита е връзката, която имате с децата си. Поддържайте я такава, че да сте спокойни, че те ще дойдат при вас при проблем, защото вие няма да изпаднете в паника или истерия.
Има приложения за геопроследяване, които позволяват на родителите да виждат къде са децата или поне къде са телефоните им по всяко време. Следването на малка синя точица на екрана е още един начин, по който родителите успокояват страховете си. Но проследяването на местоположението има своите ограничения. И някои доста значителни недостатъци. Най-малкото, никога няма гаранция, че детето и телефонът са на едно и също място. Геопроследяването може да увеличи безпокойството и неразбирането, вместо да го намали.
По-важното е, че всякакъв вид наблюдение може да подкопае доверието, което се опитвате да изградите с вашия тийнейджър. Децата не понасят родителят да следи всяйка тяхна крачка и това може да увреди връзката с тях за цял живот. Особено ако не научат от вас за това, че оказвате контрол. Ако използвате някакви услуги за наблюдение на местоположение или съдържание, трябва да уведомите вашия тийнейджър за тях предварително.
Някои родителски контроли могат да бъдат инсталирани без децата ви да знаят. Това обаче изобщо не е препоръчително, освен ако нямате наистина сериозен проблем с детето си и трябва да наблюдавате дискретно. В един момент ще трябва да обсъдите какво сте открили. И това е много по-лесно да се направи, ако детето ви вече знае, че го наблюдавате.
Опитайте да нормализирате диалога за съдържанието в телефона им. Може да започнете, като ги накарате да ви покажат как се играе любимата им игра, а вие да им покажете приложение, което вие харесвате.
Поговорете, но задайте въпросите си спокойно. Какви приложения използват най-често? Публикуват ли или само гледат? Какви публикации обичат да виждат и защо? В някакви групови чатове са? Какво е полезно за тях?
Това ви дава възможност да говорите как биха могли да реагират в конкретни ситуации. „Какво ще направите, ако всички кажат: „Хайде да почнем нов чат, но този път да не добавяме Калоян“. Разкажете им за такива ситуации, които се са случвали с вас. Обсъдете как се реагира на онлайн тормоз, дори и в най-лека форма. Например, попитайте как ще реагират, ако някой напише нещо критично за тялото или етническата принадлежност на някого.
Искате да сте отговорили на някои въпроси хипотетично, преди на детето да му се наложи да си отговаря само на практика. Говорете с него и какво може да направи, ако друго дете нарушава границите му или сподели видеоклип или снимка без негово съгласие. Говорете и каква е разликата, ако възрастен направи същото.
Когато телефонът е нов, можете да помогнете с изтеглянето на приложенията, които искат да използват, и с настройките за поверителност. Например как да блокира предварително хората, с които не иска да комуникира никога. За целта е нужно вие самите да сте се информирали предварително доста добре. В съвременността децата ни традиционно ги бива повече от нас в това с настройките.
Помислете и по темата с психичното здраве – как да се изолираме от непрекъснат информационен поток, как да реагираме, ако ни държат на seen.
Споделете как се грижите за себе си, като се отдръпвате от социалните медии, когато смятате, че това се отразява на благосъстоянието ви. Положете основата, така че детето ви да се чувства комфортно да дойде при вас, когато се случи нещо разстройващо. Независимо дали става въпрос за социална грешка или спешен проблем с връстник.
Да не използваме технологията, с която разполагаме, за да проследяваме децата си, изисква скок на вярата, вяра, че сме въоръжили децата си с достатъчно инструменти, за да започнат да се изправят пред света сами. Така ги подготвяме за зрялата възраст.
Вижте още:
