Наскоро започна да се срещаш с човек, на какъвто родителите ти биха се възхитили, а приятелите – завидели. Той/тя е секси, има страхотни интереси, човечен характер и мила усмивка. Харесва същите неща като теб. И двамата обичате да гледате стари филми, дори домашните ви любимци се разбират. Проявява доверие и ти вярва, личи си, че има чувства към теб, не се срамува от тях и не се опитва да ги крие или да ги изразява по токсичен начин.
А ти? Ами, скучно ти е. Чувстваш се не на място. Имаш усещането, че това не е твоят човек. Даже, между нас казано, понякога се дразниш как си позволява да те харесва.
Губиш интерес. Чудиш се какъв кусур да измислиш на човека, за да оправдаеш, че нещо не е наред. Ще ти кажа кратко, точно и ясно. Проблемът е в теб.
Вече поне веднъж се отказа от потенциално щастлива връзка заради начина, по който той/тя дъвче сламката си в ресторанта, или заради звука, с който хърка. Ядоса се, че стиска пастата за зъби от средата или оставя ключовете си на любимия ти рафт с книги.
Ако човек търси причини, ще ги намери.
Защо обаче ги търси?
Били сме искрено заинтригувани, чудили сме се дали човекът насреща ни харесва, или не? Обаче сега, когато знаем, че ни харесва – даже меко казано! – губим интерес.
Механизмът на влюването е много по-дълбок и комплексен в мозъците ни, отколкото просто да забележим една красива усмивка, или това, че някой се дръжи добре с нас.
Подсъзнателно нашата биология иска да се съчетае с някой, който отговаря на конкретна квота от изпълними качества, така че да е подходящ за родител на децата ни. През това време, съзнателно може да насочваме рационалния си избор към други качества и черти.
Част от тръпката от намирането на нов човек е точно това: при неппознатите няма нищо гарантирано и са великолепни… отдалече. Има удоволствие да опознаеш някого, да опознаеш нещата у него, които харесваш, да откриеш уникални черти, за които не си имал представа, и като цяло да изпиташ тръпкаъа от преследването.
И двамата се преследвате един друг, играейки внимателен танц, който продължава под една или друга форма чак до началото на времето. Вълнуващо е. След това изведнъж ви става в кърпа вързан. И толкова.
Несигурността играе огромна част от това защо не сте щастливи, когато най-накрая постигнете това, към което сте се стремили. Когато някой е дистанциран и недостъпен, сте ангажирани, защото смятате, че не заслужавате да имате щастието, което връзката с този човек може да ви донесе.
Обаче ако той е честен и участва наравно с вас, го приемате за даденост. А това означава, че той не е толкова страхотен, колкото сте си мислили, че е, защото е избрал да ви харесва, вместо да ви убягва постоянно.
По-лесно е да приемеш човека, който те отхвърля, отколкото човека, който иска да те обича, защото не чувстваш, че си заслужава усилията. Колко пък да е бляскав, щом вече ви е гарантиран? В крайна сметка отхвърляте страхотен човек, защото ви харесва. По някакъв начин това се счита за негатив в мозъка ви и връзките ви са обречени, преди дори да започнат.
Истината е, че всеки заслужава любов и щастие и никой не трябва да смята, че приемането от някого означава, че нещо не е наред с него. Трябва да спрете цикъла на отхвърляне, защото той започва и завършва с вас.
Ако искате да намерите човек, който да ви обича, първо ще трябва да спрете да отхвърляте тези, които се опитват. Признайте, че сте човек, който заслужава любов, и че хората ще ви обичат. В крайна сметка вие заслужавате цялото щастие, което любовта ще ви донесе. Всичко, което трябва да направите, е да опитате.
Вижте още:
