Освен чудните способности, почти като супер сили, на малките деца – да са щастливи без причина, да са в хармония със себе си, да са с чисто сърце – същите тези гадинки имат и едни други детски умения, супер досадни, но и също толкова непонятни. Ето шест примера:
Когато един човек стане родител, той престава да се тревожи само за себе си и започва да се тревожи и за децата си. Съответно едно от най-големите притеснения на българина – да не настине – се превръща в родителското безпокойство да не настине детенцето му. Бърз виц: на детската площадка: „Сашко, веднага спри да удряш това момиченце с лопатката по главата, защото ще се изпотиш и ще настинеш!“.
Вижте още: Психологът Милена Ташкова: „Детските играчки трябва да развиват умения у децата“
Нещата излизат от контрол, когато и мама, и тати имат нужда да поспят нощем, а нощем е времето, в което добре завитото детенце при заспиването се отвива! Трудно е да бъде завивано пак и пак, защото отвиването му е пак и пак! Как става тази работа, ние още не можем да обясним, но още не се е родило дете, което да обича да не се отвива, докато спи. Иди фигура, както се казва на английски!
За да е всичко още по-отчайващо за същите родители на същите тези хлапета (всички), по време на спане, паралелно с отвиването, някак си горнището на пижамката, потничето, тениската на детето е вдигнато до подмишниците му, а ръцете са нагоре. Сякаш сънува, че се преоблича и следва съня си?! Как става това – с въртенето наляво-надясно ли, движението нагоре-надолу ли, бясно мятане насън ли – айде де, никой не знае. А и не бихме могли да го извършим, бас ловя.
И обратното (не десен крак – лява обувка; а дясна обувка – ляв крак). Идва моментът в живота на тодлърчето, когато то навлиза в периода да иска все то самичко да прави всичко. И да се обува. По правило – като обърква обувките. Значи чисто математически би трябвало – ако детето си няма никакво понятие за правилно обуване, никакъв усет за удобство на крачетата и нула логика, свързваща формата на обувките с големия пръст на крака – все пак горе-долу в 50% от случаите да уцелва. Но не – процентът на грешката е много по-висок. Сякаш да ни се смее в лицето чрез тези грешно обути, иначе сладки, обувчици. Защо?! Какво още иска от нас, какво не сме сторили за него?!
Вижте още: Пътувай умно: Мисията възможна с деца в чужбина
Пуснали сте му детското или сте го сложили да спи, или на гърнето. И сам(а), или с другия родител, скришом и безкрайно предпазливо, тихо и ловко като нинджа, разопаковате станиолчето на шоколада, отваряте опаковката на чипса, вадите сладоледа от фризера… Повдигате очи в посока на детето и то, ето го – пред лицето ви. Или тичащо към вас, крещейки въпроса какво ядете или направо откровеното „Дай!“.
Как?! Как така чува това? А когато по цял ден крещите името му, за да дойде – ефект никакъв. Когато врякате да затваря вратата или да си прибере играчките – дори не влиза през едното ухо…
Има милион наши действия, които изобщо не вълнуват малките деца – от чистенето и прането, през подреждането и измиването на гърнето, та до попълването на документи и борбата ни със смяната на калъфката на чаршафите. Обаче точно когато не трябва, мъничето дебне като хищник, стои в тъмния ъгъл и ни наблюдава като във филм на ужасите или подслушва концентирано като никога. Знаете кога не трябва – докато си крещите сподавено кой е по-виновен (за каквото и да е) или кой е по-изморен и има нужда първи да си почине малко; докато опитвате нови начини за бърз нещо-като-секс; докато гледате неподходящ за деца филм; докато коментирате роднини, съседи или колеги, които не харесвате (а хлапето ги познава). Тогава, винаги, то е там. И чува. И вижда.
А онези сцени от филмите, в които родител казва на детето: „Хайде, миличко, иди си в стаята, сега големите трябва да поговорят“ и то си отива в стаята, и големите си дискутират спокойно темите – сценаристите и останалата филмова паплач да си избършат задниците с тях. Ако им кажете на децата това в реалния живот, все едно сте им дали знак да не се отдалечат на повече от метър, защото ще правите нещо свръх интересно за тях (дори и да изглежда скучно, те ще следят). Как? Защо? Докога? Въпроси, от които косите побеляват по-бързо, отколкото опустява душата от всекидневното редене на мръсната миялна.
Годишната фотосесия в детската градина наближава. Календари, календарчета, картички за мама и тати, баба и дядо, чичи и тьотка – с ликовете на душичките ви. Но вие знаете, че не само със сигурност ще дадете едни пари, но и гарантирано ще получите снимки на децата си, които са за боклука.
Сладкото ви мъниче, спретнато и чистичко, сресано и миличко, което сте подготвили прилежно и изпратили в детската в деня за фотосесията, неизбежно на снимката изглежда като уловено в дивата природа непознато същество. Косищата му е разпиляна, сякаш от невидима ръка, шамаросваща в този момент тила му. Усмивката или това което е изписано на лицето му – по-добре да не беше правен опит за такава. Едното око – леко по-затворено от другото… И сте сигурни, че не е проблемът във фотографа. И е така. Но нямате никакво обяснение как става това, как… Единствената утеха е, че това е един вид подготовка за снимките в личната карта един ден. За които също нямате обяснение, но това е друга тема…
Вижте още:
