Арктика през февруари. Замъкнала съм се на края на света, за да вися край замръзнало езеро на –25 градуса, чакайки на небето да се разтанцува Северното сияние. Навлякла съм всичките си дрехи, но имам чувството, че от неописуемия студ ще загубя съзнание всеки момент. Нейде под пластовете дрехи звъни телефонът. Изравям го, и с риск да получа измръзвания по ръцете, махам горния пласт ръкавици, за да отговоря на обаждането. „Ще лайкнеш ли снимката на детето, която съм пуснала във Facebook?“, чувам зов от България.
Господи.
––––––
Всички вие със сигурност имате поне един приятел във Facebook, който обсебва фийда ви със снимки и клипове на децата си.
Плешиво бебе с огромна пандела, прохождащо бебе, бебе, насадено пред огромна торта, бебе на море, малко дете в басейн, малко дете яде пица, малко дете потегля на ясла…
Да не забравяме и майка му, която украсява с новите си екстеншъни или бански поне половината от кадрите.
При първите около 10 снимки се радвате искрено, после е досадно, а накрая сте дълбоко убедени, че този родител има сериозни проблеми от емоционален или психологически характер. Искате да му кажете да престане да ви натрапва отрочето си и да потърси специализирана помощ – за негово и на детето добро.
А ако случайно имате честта да познавате въпросното хлапе отблизо и трудно свързвате ангелчето от Facebook с противния и разглезен образ в реалността, вече открито се дразните на родителя и започвате да преосмисляте отношенията си.
Този родител явно не е в състояние да прецени, че с изключение на него, партньора му и техните родители никой не смята отрочето им за най-прекрасното, уникално, свръхнадарено и чаровно дете на света. Той настоява да убеди света, че второ такова дете няма, бомбардирайки Facebook с ежедневието му, което за всички останали е единствено скучно.
За всички нас това е просто едно от многото съществуващи деца, и толкова.
Нормално и направо задължително е родителите да имат детето си за специално, просто защото е тяхно. Обаче е също толкова нормално и здравословно да имат и реална представа както за отрочето си, така и за себе си и за света наоколо. Нито те са станали по-специални и интересни някому заради биологичния факт на родителството си, нито светът се е променил по какъвто и да било начин при появата на наследника им.
Вижте още: Абсурдът, наречен „детска народна носия“
И съответно да спамиш фийда на околните с безкраен поток от еднотипни кадри на детето си, е показателно, че си паднал в капана на илюзорен свят, който се състои единствено от наследника ти и нищо друго.
Неговият образ попада постоянно на място, където може да го види абсолютно всеки, включително и хора с кофти намерения и помисли. Дълбоко интимно нещо като отношенията му с родителите му са пред очите на целия свят, и никой не го пита дали иска да бъде разголено по подобен начин или не.
Вижте още: Бебе съди майка-инфлуенсърка?
Да не споменаваме парадокса, че когато поотрасне, то ще бъде инструктирано прилежно да не говори с непознати на улицата и в повечето случаи дълго ще чака за собствен профил в социалните мрежи. Но това не пречи лично родителят да е публикувал стотици и хиляди кадри с образа му, без да го е питал. А след няколко години това дете ще порасне и може изобщо да не смята за приемливо из интернет да циркулират хиляди негови фотоси.
Макар всички отдавна да знаем, че това е за пред камерата и в тези хора няма нищо перфектно, тези образи все пак оказват пагубен ефект върху останалите, уж зрели хора.
А какво остава за децата, за които е още по-трудно да направят разликата между истинския живот и виртуалната реалност? Ако лайкнеш рисунката на детето, постната от майката, то ще реши, че е наистина добър художник, а не че си бил помолен от нея. Ако лайкнеш образа му, то ще реши че е защото го харесваш, а не защото искаш да зарадваш майка му.
Която пък се е идентифицирала с детето си, превръщайки профила си в негово портфолио.
Макар и на пет месеца или пет години, това дете е отделен от вас индивид. Можете да се гордеете с него, но не и да го представяте пред света като ваше постижение. Или още по-лошо – пред самото него.
Децата ни са най-важната част от живота ни, но не са единствената, и освен на родителя, това трябва да е ясно и на самото дете от най-ранна възраст. Ако го превръщате в звезда на собствения си Facebook и му показвате всячески, че то е център на света, то ще реши, че това наистина е така.
Но рано или късно ще са наложи да излезе от балона и да се запознае с реалния свят. Сблъсъкът обикновено е брутален.
Вижте още:
