Зимите са за гушкане, летата са за секс.
Не го е казал Вергилий, макар че можеше и да е той, понеже човекът се е изказвал за любовта нееднократно, при това на трудния латински. Amor vincit omnia*, например. И аз не съм го казала, защото от моята уста подобна мъдрост най-вероятно щеше да звучи така: Зимите са за чай с коняк, летата са за джин с тоник. Колкото и да ви е чудно, статистиците са излезли с подобно твърдение. Попитали не сто човекa и нито даже двеста, а десетки хиляди потребители на популярния сайт за запознанства ОКCupid през кои месеци най-много им се е*e, с извинение. Въз основа на отговорите им са стигнали до извода, че през лятото половият нагон се активизира и само през юни с 33% повече хора търсят удовлетворението му в краткотрайни връзки от типа „от ден до пладне“.
С облекчение установявам, че тази скорошна статистика напълно оправдава глупавото ми поведение през лятото на две-хиляди-и-без-значение-коя година, когато и аз попаднах в тези 33 процента на търсещите необвързващ секс между ментовката за закуска, бирата на обяд и текилата за вечеря.
Не знам какво ни стана през онова лято със Сестра ми, ама решихме да пренебрегнем отколешната дилема Черноморието vs. Бяло море и да се излюскаме в Адриатическо море. Избрахме Римини, така де, аз си го наплювах, понеже се намирах в някакъв нетипичен за мен период на древногръцки разгул и пищност, а и тъкмо бях изгледала „Сладък живот“ и „8 1/2“ на Федерико Фелини**.
Вижте още: Югът е туристически ад, време е да се насочим на север
Резервираме си стая в гърчаво хотелче в новата част на града, където между леещата се на талази руска реч тук-там се чува по малко италиански. Малко съм недоволна, че ни се е паднала стая, която не е с изглед към морската шир, а към задния двор на частен имот, където някакви постоянно се карат, ама то моят късмет се е видял отдавна. Дигаме лек, благоевградски скандал на рецепцията, а мениджмънтът ни запушва любезно устата с една бутилка просеко.
След краткото посещение на плажа, който е толкова широк, че от шезлонга до бозавото на цвят море се ходи по жаркия пясък около, както ми се струва, половин километър, се прибираме в хотела да се подмием и да си намажем стъпалата с Бетноват. За моя (приятна!) изненада „Рики“ още е на смяна и по един съвсем не роболепно-срамежлив хотелиерски маниер идва да си предложи услугите за „от каквото имате нужда“. Ми, честно да си призная, след стреса от пътуването в самолетче с размерите на едностаен в квартал „Струмско“ и шока от руската инвазия (макар тогава това да не звучеше така реалстично-ужасяващо, както сега), освен от още просеко, май най-много имам нужда от един еректирал пенис. Кой ме би през устата да го изрека на глас! Уж на шега, ама „Рики“ го приема насериозно и веднага ме кани на среща на външния басейн след като му свърши смяната.
Демек, след 25 минути.
– Ако му се вържеш на тоя прост гларус, ще ти счупя краката! – поглежда ме изпод вежди Сестра ми, която винаги е била моралният коректив в живота ми на ирационална, празноглава, нямаща-контрол-върху-нещата самосаботьорка. NB! Всичките епитети са нейни.
– Пфу, глупости! – махвам с ръка аз. – Отивам само да се разхладя и да пийна едно коктейлче, че е сто градуса. А и много добре знаеш, че изобщо не харесвам такъв тип мъже, а скандинавски Кеновци, с руси очи и сини коси.
– Ми ето, ето! Вече СИ пияна и непособна да направиш правилна преценка на ситуацията. Какви сини коси?! Ако не се върнеш до 45 минути, идвам да те прибера, да знаеш.
Грешка на езика, много важно. Сестра ми прекалено се пали за всякакви дреболии. Когато иска да идва да ме „спасява“, защото на мен ми стига многооооо по-малко време от едно футболно полувреме, за да се се изчукам с някой в басейна.
След като свършваме, припряно си прибирам циците в горнището на банския, а „Рики“ завързва връзките на врата ми със старанието на мозъчен хирург. Помага ми да изляза от басейна, избутвайки ме по дупето по стълбичките, а когато се разпльоквам на един шезлонг, той се надвесва над мен и докато водата капе от косата му право в прозяващата ми се уста, ме пита със същия сериозен, драматичен тон, с който Юрий Левитан*** обявява началото на Втората Световна война по радиото: „Mi ami tanto quanto io te amо?“****. Да бе, разбира се, измъцвам аз, но само колкото да го разкарам от себе си, че май спешно ми се драйфа.
И при летните свалки би трябвало да има нещо като предбрачен договор, и само устен става, защото в противен случай рискувате да станат ей такива бели от непредвиден характер. От оня случай в басейна си имам едно наум винаги да казвам предварително с какви цели и намерения всътъпвам в една връзка, защото иначе хората се объркват и погрешно интерпретират подадените сигнали. Ти може и да си мислиш, че лятното изчукване в басейна/на плажа/в тоалетната на рейв клуба е също толкова безобидно и неносещо последствия, колкото да седнеш върху дъвка, обаче няма как да знаеш каква романтична манджа се готви в главата на другия човек. За него това може и да е „Титаник“. Или „Тетрадката“. Или някоя друга патетична любовна боза, в която протагонистите развиват един към друг „together forever“***** тип отношения.
На втория ден от пребиваването ни в Римини няма и следа от „Рики“ и аз започвам да си мисля, че може и да съм си го въобразила тоя жребец италиански.
Вижте още: Новият начин на „дейтинг“: Връзки за един ден
Прекарваме следобеда на третия ден в унило разглеждане на някакви местни забележителности като мостове, площади и триумфални арки, а към 7 сядаме да вечеряме в непретенциозно ресторанче, където, ако съдя по съдържанието на чиниите на съседните маси, предлагат предимно морски дарове. Как само се опулвам, когато чинията с калмари ми я поднася не някой друг, а моят басеен любовник, „Рики“. Оказва се, че това е втората му работа.
Сестра ми следи движенията му с присвити в подозренителна цепка очи, а опасенията ѝ, че има нещо гнило тука, се потвърждават, когато момчето се връща с гарафа вода и бележка, която пъхва под чинията ми.
– Какво ти пише тоя, ма?
Разгръщам бележката.
– Че ме обича и иска да се сгодим.
Няма смисъл да я лъжа, понеже и Сестра ми поназнайва италиански.
Знаете ли, проблемът е там, че през лятото, когато си на друго място, където никой не те познава и няма с какво и кого да се съобразяваш, се случват някакви странни биохимични процеси в мозъка, които те карат да възприемаш действителността по доста изопачен начин – нещо като да видиш прасе и да си мислиш, че е розов еднорог, сбъдващ желания. Затова и някои хора не са в състояние да направят разграничение между еякулацията, случила се като сън в лятна нощ, и сериозното влюбване. Най-голямата грешка, която можете да направите след преживян летен флирт, е да се оставите на бушуващите хормони, страсти и зелени коктейли да ви убедят, че това е наистина. Не забравяйте, че отпуската ще свърши и ще трябва да напуснете курортисткия ромком, за да се върнете към обичайното си всекидневие, включващо графици, ходене на зъболекар и носене на бельо и обувки с връзки.
В смисъл, трезва съм като за мене. Всичко, което съм написала дотук, започва да изглежда като нелепи безсмислици, защото съм ей на толкова от решението да остана завинаги в шибаното Римини и да заживея в мазето на семейната къща на Рики заедно с дванайсетте му роднини, родени между 1924-а и 2014-а, и да варя паста в казан с диаметъра на автомобилна гума за трактор до края на живота си.
Сбъркана биохимия, нали ви казвам…
Но после си представям как, веднага след като си заминем, „Рики“ се завтича да занесе бутилка просеко на германска гостенка на хотела и после я кани да се топнат в басейна, след като му свърши смяната.
Бия си два шамара и се гмурвам в морето, за да си охладя главата и емоциите.
Чакаш с нетърпение лятната отпуска, защото ще имаш възможност да скъсаш синджира на рутината за известно време. Месеци наред си минавал по един и същи маршрут, за да стигнеш до един и същи офис, където си гледал мутрите на едни и същи хора, а в обедната почивка си набивал си едни и същи кюфтета по чирпански в една и съща закусвалня. А когато си в отпуска, изведнъж забравяш и за офиса и за кюфтетата и ставаш Алиса в страната на чудесата, където всичко е ново и вълнуващо. Но и всичко е наужким. Ако приемеш лятната свалка като хапче за ментално и физическо разтоварване от стресиращото ежедневие, добре. Обаче ако я приемеш като извинение да забравиш тотално за нормалния си живот, вече имаш проблем. Защото понякога последствията от действията ни ни настигат, колкото и да им бягаме, и се стоварват отгоре ни с цялата си непоносима тежест.
Сигурно очаквате да разберете какво стана с италианския гларус след летните свалки. Ще ви кажа.
Отлетя. За мой късмет – в неизвестна посока.
*Любовта побеждава всичко. (лат.)
**Големият италиански режисьор е роден в Римини през 1920 г.
*** Юрий Левитан (1914-1983) е руски диктор и радиоводещ, който става известен като „Гласът на епохата“.
****Обичаш ли ме, колкото аз теб? (ит.)
*****Завинаги заедно (англ.)
Вижте още:
